Показват се публикациите с етикет Любопитно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Любопитно. Показване на всички публикации

 


Певицата Цветелина, която в зората на демокрацията се прочу в лекия жанр с хитовете "100 мерцедеса", "Цвете да съм", "Здраве да е", сега има кариера като арт терапевт и психолог. 

Преди години тя завърши "Поп и джаз изпълнителско изкуство" в Пловдивския университет, но желанието ѝ непрекъснато да се самоусъвършенства я накара да запише още две специалности, които изучи паралелно с практикуването на музикалната си кариера.

"Магистър съм по Консултативна психология, която завърших в ПУ 'Паисий Хилендарски", а музиката и психологията обединих чрез арт терапия, която специализирах в НБУ", похвали се Цветелина. Тя дава консултации онлайн, а два пъти в седмица приема желаещите в личния си кабинет в Пловдив.

Освен с хитове, тя радва почитателите си и със стихове, като част от тях публикува в три книги. "Изследвам от много години светлите мисли и чувства. Откъде идват? Как да се постигнат и задържат в живота ни? Как е възможно да пребиваваш повече време в пространството на любовта и радостта. За това ми помагат стиховете, които пиша. Не смятах да издавам книги. Но точно този дух, който ме караше да пиша, ми нашепна, че е време да споделя това, което идва при мен, с други хора, които искат да потърсят отговорите на своето сърце, защото ние всички копнеем за едни и същи неща.", обяснява певицата.

Тя споделила стиховете със сестра си Валя, която преди години също пееше, а днес е художник в Америка. Именно тя е направила дизайна на книгата - рисувала, вдъхновена от стиховете, а после от картините ѝ Цвети раждала нови рими. "Така завихрихме невероятен творчески поток, който несъмнено ще се усети от читателите, защото всяка страничка е помислена и "заразена" с любов. Историята обаче не спира до тук.

На 8 март сестра ми ми изпрати по скайп среднощното си творение. Една картина на балерина, която ме впечатли изключително. На шега кръстих картината "Тя" и в момента, в който затворих телефона, започнаха да се изливат стихове за света на жените. Двете със сестра ми се почувствахме във вихъра на едно творческо вълшебство", добавя певицата пред вестник "Телеграф"./show.blitz.bg



 Каката на Корнелия Нинова вече 4 месеца е безработна, установи проверка на „Ретро“. Самата Руми е оповестила, че е напуснала по неясни причини предишната си позиция на програмен мениджър в голяма компания в Лондон през ноември 2020 г., а след това не е отбелязала, че е започнала на ново място.



Сестрата на шефката на БСП е емигрант в Англия от дълги години, но за разлика от други наши сънародници не бере ягоди по полета и не гледа възрастни англичани срещу заплащане. През годините тя е работила на високи постове в големи корпорации, а някой ден ще бере плодовете на труда си с рекордна пенсия у нас заради солидните суми, на които се осигурява в чужбина. Руми стои в сянката на по-малката си сестра Корнелия и дори колегите на Нинова не знаят нищо за нея. Двете не са в особено цветущи отношения и разстоянието е успяло да ги раздели.
Макар да е далеч от политиката, Руми също е направила завидна кариера, при това в чужда държава, далеч от роднините си. Тя е завършила математика в Софийския университет. От снимките ѝ в социалните мрежи се вижда, че не е скъсала с българския си корен и чести гости в дома ѝ са приятели от родината. Жилището на Руми е луксозно, с барокови мебели и декорации.

Още от девойка тя успяла да си подсигури добър стандарт, омъжвайки се за младеж от знатна плевенска фамилия. Съпругът ѝ бил потомък на бивш главен архитект, а сватбата ѝ била в пъти по-пищна от тази на Нинова. Двамата имат една дъщеря – Дейзи, която се омъжи за англичанина Джейсън на тузарска церемония през 2019 г. От пиршеството обаче отсъстваха леля ѝ Корнелия и нейното семейство. Интересен факт е, че именно Руми събрала сестра си с бъдещия ѝ мъж Митко навремето. И двете го познавали от деца, защото живеели през няколко къщи в Мизия, но после той попаднал в един и същи клас с Руми. На ученическите купони тя понякога вземала със себе си и Корнелия, а на една от сбирките двамата с Митко се харесали и не след дълго се взели.

Каката на лидерката на БСП почти не се прибирала в родния си край, за да се вижда с тяхната майка Маргарита, която още обитава семейната им къща в Мизия. Нинова я навестява значително по-често. Не е ясно каква е причината двете сестри да се отдалечат една от друга. В личните си интервюта социалистката избягва да говори за Руми, единственото, което си е позволявала да разкрива, са някои мили спомени от детството, когато ходели да берат грозде, яздели коне и играели по хълмовете с децата от тяхната махала. Комшии на червената лейди от Мизия също нямат обяснение защо кака ѝ не си идвала в България, а повечето я помнели още като слаба и стройна девойка.
 


 
Водещият на “ Тази сутрин “ по bTV Антон Хекимян и станал наскоро един от големите директори в БТВ нямал никакво желание да сключва брак, защото  предпочитал да се посвети на кариерата си, а плановете му за семейство били в далечното неясно бъдеще, пише „Уикенд“.
„За мен работата е най-важна!“, изричен бил амбициозният Хекимян.
Антон отдавна е известен в bTV като работохолик. Напоследък колежките му даже се шегували с него, че е заживял в телевизията. „Понякога нощувам в нюзрума, защото имам много работа. Нося си сак с резервни дрехи и спя на дивана“, откровеничи Хекимян . Усилията му явно са оценени. Той в момента е с една от най-високите заплати в медията. След актуализацията през декември,когато стана шеф в телевизията, той вече получава 16 000 лева месечно.

 

 В Казармата чувството беше ,че си част от Държавата,част от нещо голямо!Там беше тежко,но не чак толкова а и навсякъде беше различно!

Всяка сряда риба, а всеки петък печено пиле. Чорба задължително. За десерт - компот или пресен плод. За цялата служба не видях нито един разболял се. Помня, че всичко изяждахме и все бяхме гладни. Никога не отказваш храна. На някои може да им се стори странно, но аз пазя хубави спомени.
........................................................

Служих 86-88 година...храна имаше много даже не ни даваха да изхвърляме излишната трябваше да я ядем...служих в Ямбол...офицери и войници ядяха една храна...само масите бяха различни,на офицерите с покривки а нашите с гол плот.
.........................................................

 Банкя под.52-050 (мисля така беше) Бях артелчик.Разкладката беше много добра.Проблема беше в готвачите че не можеха да готвят добре.Във офицерската столова разкладката беше същата но готвеха волнонаемни  готвачки на щат  и всичко беше направено както трябва.Да не говорим когато имаха учение,и спяха при нас  от ВВС-то,те пък имаха разкладка 3 пъти по голяма от обикновената.Със сигурност е имало и места където е било много зле,не го отричам,но при нас беше добре.

*Из коментари от мрежата
Снимка:БФ-група,"Спомени от родната казарма"

Бихте ли споделили и вашите спомени от родната казарма ?

 


 Идеята за филма “Козият рог” по едноименния разказ на Николай Хайтов е на режисьора Методи Андонов. Докато обаче общата им рожба види бял свят на екрана, двамата водят дива творческа битка, каквато може да е битката само между личности, които отлично знаят силата на таланта си.

През 1970 г. сборникът “Диви разкази” на Хайтов вече трета година се къпе в читателската любов и по два от разказите в него са направени филми - “Шарен свят” и “Краят на песента”.

Методи Андонов е не само признатият театрален режисьор номер 1, но е заснел и два филма - “Бялата стая” и “Няма нищо по-хубаво от лошото време”.

Една вечер Андонов се обажда в дома на писателя с предложение да заснемат филм по разказа му “Мъжки времена”. Двамата отиват с москвича на режисьора до Черният кос край Владая и оттам пешком из Люлин планина. Обсъждат, спорят, натъкмяват героите и конфликтите, чудят се кои актьори да изберат.

Когато писателят е почти готов със сценария, една сутрин Методи Андонов му излиза с “ново двайсе”. Предната вечер препрочел за кой ли път “Козият рог” и окончателно се убедил, че това всъщност е истинският сюжет за голям игрален филм.

Режисьорът убеждава Хайтов първо да направят “Козият рог” и веднага след това - “Мъжки времена”. Следват нови разходки из Люлин планина, нови разпалени разговори и спорове. “За първи път имах работа с такъв режисьор - ще признае по-късно писателят. - Той искаше да стигна дори до молекулярното ниво на драмата и сюжета!”

После започва драмата в художествения съвет на Киноцентъра. В животоописанието си “През сито и решето” Хайтов пише, че сценарият му минал през съвета без никакви забележки. Но когато вечерта преди втория съвет получава режисьорската книга на Андонов, се хваща за главата. Книгата изобилства с промени, съкращения, дописани сцени...

На другия ден писателят взема думата пръв и категорично настоява режисьорската книга да се придържа към вече одобрения литературен сценарий. “Интересното бе, че всички без изключение членове на съвета предявиха същото изискване. А Христо Сантов направи обобщение в тоя смисъл”, твърди Хайтов.

Членове на съвета са Валери Петров, Людмил Стайков, Сашо Величков, Борислав Пунчев, Христо Христов, Петър Караангов. Протоколите пазят драматизма на споровете при обсъждането, което в обобщението си шефът на Кинематографията Сантов нарича “пълно с остри и крайни мнения”.

Корят режисьора, че мисли по друг начин, че се отклонява от литературния сценарий, смущава ги композицията на бъдещия филм, не харесват финала, предлагат филмът да започне от 62-а страница на режисьорската книга. “Аз сега не мога да кажа нищо, имам нужда от време да реагирам, защото трябва да се браня от всичко и всички”, отронва Методи в края на заседанието.

“Може би новаторството в подхода на режисьора се е оказало отвъд възможностите на съвета. Очакванията на членовете му за бъдещия филм сигурно са били по-близо до становището на Хайтов и затова са го подкрепили”, каза Невена, дъщерята на режисьора, която изигра ролята на малката Мария.

В крайна сметка режисьорската книга е върната за доработка, но “много вкиснат от тая работа” (според Хайтов) , Андонов заявява, че се отказва от снимането на филма. “Това си е чисто твоя работа, аз от сценария си няма да мръдна”, отвръща писателят.

Цяла седмица минава в пълно затишие, което, слава богу, не е последвано от буря, а от примирие. Една съботна вечер Андонов звъни у Хайтови и казва, че възстановява “отрязаните от сценария части”. Новата режисьорска книга е приета почти без забележки и двамата автори тръгват из Родопите да търсят места за снимки.

Ако обаче сравним готовия филм с разказа и литературния сценарий, ще видим, че всъщност Методи Андонов не е изневерил на идеята си за “Козият рог”

В разказа и в сценария жената на Караиван не умира по време на изнасилването, както е във филма, а полудява и отива в манастир. Караиван не е сакат, както го описва авторът в разказа си. Убийствата на насилниците във филма стават по съвсем различен начин. Мария не скача от скалата, а се задушава в пламъците на запалената от баща й къща на овчаря (Милен Пенев).

Всъщност важното е, че благодарение на творческия сблъсък между двама големи творци се роди шедьовър. Според няколко допитвания до професионалисти в края на миналия век “Козият рог” е най-добрият български филм, пише в киноенциклопедията “А-Я”. Вероятно това е най-награждаваната родна лента. Макар че и към вече заснетия филм има доста възражения, някои дори искат той да бъде досниман, премонтиран. Изключителният му зрителски успех обаче опровергава критиците, после филмът победоносно тръгва по световни екрани и международни фестивали.

При избора на актьорите кипват нови спорове и страсти, както се изразява Хайтов, и главно около кандидатите за главните роли - на Мария и на Караиван.

“Методи обигра десетина или повече гимназии в София и страната, за да търси подходящо младо момиче за ролята на Мария и след това ме покани да видя материала от пробните снимки на около девет кандидатки за главната роля”, споделя Хайтов.

Сценаристът иска да бъде пробвана и Катя Паскалева, която той вече познава от малката й роля като Найме в “Краят на песента”, заснет от Милен Николов по “дивия“ разказ “Ибрям Али”. Режисьорът обаче се спира на Мая Драгоманска.

Въпреки че я праща да учи езда, продължава да се колебае в избора си. Той познава добре качествата на актрисата, но някак “не му стои” за ролята на Мария.

Една вечер Андонов и Стефан Мавродиев, един от любимите му студенти във ВИТИЗ, отиват в Пазарджик, за да гледат “Както ви се харесва”, в която Паскалева играе главната роля. Тя ще е Мария, отсича режисьорът след края на спектакъла, впечатлен от играта на актрисата.

Образът на Караиван също сблъсква вкусовете на авторите. Писателят предлага тя да бъде изиграна от Апостол Карамитев, един от най-популярните тогава артисти. Методи обаче залага на Антон Горчев, който изглежда по-автентичен като полудивия Караиван, отколкото интелектуалният Карамитев.

“Тук Методи се оказа по-прав от мене и така нещата се уравновесиха”, признава Хайтов.

В ролята на малката Мария режисьорът снима втората си дъщеря Невена, която тогава е едва 6-годишна. Той иска от нея не да играе дете, а просто да се държи нормално и естествено.

 

Невена и днес има не само ярки спомени от приключението, но пази в съзнанието си дори миризмите на дрехите, които носят актьорите. Тези дрехи събират от селата около Рилския манастир, не са шити специално.“Козият рог” е всепризнатият връх в творчеството на Димо Коларов. Той е операторът и на четирите филма на Методи Андонов, но тук стига до виртуозност на черно-бялото изображение. Участници във филма твърдят, че по времето на снимките оператор и режисьор просто били като слети - едно тяло с две глави, които се допълват в идеите.

По-късно с неподражаемия си хумор Димо Коларов разказвал, че всъщност филмът е заснет много лесно, тъй като през деня пада яка работа, но нощите са пълни с веселба. Сутрин Методи Андонов се вглеждал в зениците на актьорите и така познава кой е злоупотребил с алкохола и го пращал да се освежи в планинския вир на близката река.

“Козият рог” е заснет за около месец и само за 156 хиляди лева - уникално малка сума дори за онези времена. Почти всички снимки са правени в метоха до Рилския манастир и кошарите около него. Екипът е толкова завладян от творческата магия, умело дирижирана от Методи Андонов, че всичко става сякаш на един дъх.

“Баща ми е имал предварително целия филм в главата си. Той винаги е знаел какво иска да направи и как точно да го стори”, разказа ми Невена Андонова. Той често обичал да цитира известната реплика на Фелини:

“Филмът е готов, значи можем да започнем да снимаме...”

Кадрите с изнасилването в началото, където Катя Паскалева е показана дибидюс, са най-важните - в тях е завръзката на сюжета, те предопределят и конфликтите в развитието му. Мотивират поведението на главния герой Караиван, който иска да промени природата на дъщеря си Мария в името на отмъщението, а според собствените му представи и на оцеляването.

Режисьорът Методи Андонов разработва постановката и кадрите на насилието с изключителен професионализъм. Той може би е бил предизвикан и от думите на един от членовете на художествения съвет. На първото обсъждане още на литературния сценарий, въпросният писател заявава, че бъдещият филм много ще изложи България пред света, защото е апологетика на отмъщението. И че зрителите, особено чуждестранните, ще видят една дива и примитивна България. Затова трябва да се сложат надписи и обяснения, за да се разграничи съвременната социалистическа действителност от показаната във филма.

Филмът наистина започва с такива пояснителни надписи: “Тази кървава история е станала през ХVII век. Тя започва с едно насилие...”

Методи Андонов избира без кастинг за ролите на насилници четирима актьори, които въобще не изглеждат зловещи. Не загрозява Тодор Колев, Климент Денчев, Марин Янев и Стефан Мавродиев и чрез средствата на грима. “Този избор е блестящият ход на добрия режисьор, иначе се получава като плакатна живопис”, каза ми Тодор Колев, който беше насилникът с бръснатата глава. Не се чудете обаче, че в надписите няма да видите актьор с това име. По идея на Методи Андонов той е изписан като Тодор Адамов - по прякора си Адама, с който бил известен като младеж в Шумен.

По време на снимките Методи Андонов е с персонален подход към актьорите. Прави го умишлено, за да мотивира всеки и да измъкне най-доброто от него за ролята му. Към Катя Паскалева например винаги е много мил, докато на Антон Горчев не пести никакви забележки. Но е безпощаден към всички по отношение на критериите си за крайния резултат във филма.

Преди снимането на сцените с изнасилването режисьорът прави много интересна психоатака. Както е много внимателен към актьорите, малко преди да се завърти камерата, изведнъж вдига лют скандал на хората от техническия екип. 

Истерията на Андонов стига дори до заплахи за уволнения и по своеобразен начин наелектризира обстановката, вдига градуса на напрежението, изправя“на нокти” актьорите

Според Тодор Колев сцените с изнасилването заснемат за един, максимум за два дни. Става лесно, защото всички са приятели. Но и трудно, понеже няма опит в такива сцени. Режисьорът снима актьорите насилници един по един с Катя Паскалева, другите при повечето от кадрите не присъстват в стаята. Андонов не дава никакви указания и напътствия, освен уточненията заради камерата, на лягането, колениченето, ставането и т.н. “Методи разчиташе на импровизацията ни, но в себе си беше решил и осмислил всеки един миг от сцените. Дори и финалния кадър, в който аз лежа с голата си глава върху голото тяло на Катя и камерата приближава към нас”, коментира Тодор Колев.

Преди началото на снимките най-притеснен е Климент Денчев,защото героят му пръв се нахвърля върху беззащитната жена. После режисьорът дълго време се шегува с Климбо.

Премиерата на “Козият рог” е на 14 февруари 1972 г. и според Хайтов до края на май само в България е гледан от 2 340 796 зрители.

След триумфа си по българските екрани филмът бързо превзема и световните. Той е единствената българска лента, номинирана и за фестивала в Кан, и за американските награди “Оскар”, но е препънат по двата пътя към най-престижните филмови места. И ако за френската Мека на киното причината е чуждестранна намеса, за оскарите работата май си е чисто наша българска.

Срещу показването на “Козият рог” на международния фестивал в Кан скача Турция. Южните ни съседи разчитат във филма силна антитурска насоченост и използват цялото си влияние в мюсюлманския свят, за да го спрат.

“Турското правителство направи голям демарш и не ни допусна в Кан”, обясни Павел Писарев. Освен натиск върху френския кабинет Анкара активира масов протест и на редица мюсюлмански страни като Алжир, Тунис, Мароко. Те също се обявяват против филма. На прожекция на “Козият рог” в Гърция турската делегация демонстративно напуска залата.

Въпреки усилията на Турция обаче филмът е купен от 62 държави. Първата му задгранична прожекция е на фестивала на авторските филми в испанското градче Беналмадена. Присъстват Хайтов, Андонов и Димо Коларов. Прожекцията започва при петнайсетина зрители в залата за 500 души, а когато след финалните надписи лампите светват, салонът е пълен и още стотина души стоят прави. Заради огромния интерес филмът е показан още 2 пъти - в зали с по 700 и 1200 места. На връщане от Испания авторите минават и през Германия на кинотържество във Висбаден. И там виждат как студените уж германци се вживяват във филма точно както и горещите испанци.

През 1972 г. “Козият рог” е един от осемте чуждестранни филма, номинирани за “Оскар”. От селекционната комисия в САЩ изпращат писмо с молба за копие, което да отговаря на съответни технически параметри, за да бъде излъчено пред главното жури. В България обаче не изработват такова копие.

“Козият рог” е и един от най-награждаваните български филми

На международния кинофестивал в Карлови Вари през 1972 г. печели специалната награда на журито, в Панама Катя Паскалева грабва приза за най-добра женска роля.

Следващата 1973 г. филмът е награден със “Сребърен Хюго” в Чикаго, с трета награда в Коломбо, Шри Ланка, а в Брюксел Паскалева отново взема отличие за най-добра роля - наградата “Фемина”. През 1974 г. от Сантарен, Португалия, лентата донася Голямата сребърна купа.

Но както се казва, никой не е пророк в собствената си страна. “Козият рог” има малшанса да се яви на Варненския кинофестивал в компанията на филма “Наковалня или чук”, посветен на 80-ата годишнина от рождението на Георги Димитров. Журито връчва “Златна роза” на режисьора му Христо Христов, а “Козият рог” получава първа награда и наградата на публиката, ЦК на ДКМС отличава Катя Паскалева за ролята на Мария.

През 1973 г. филмът е предложен за Димитровска награда, но не му я дават. Методи Андонов е отличен с нея посмъртно през следващата 1974 г.

Източник: 24 часа


  


Изборите ще са „съдбовни“ и на 4 април, обяви президентът миналата седмица. Датата далеч не е идеална, но, естествено, по Конституция Румен Радев има пълното право да посочи кога да се гласува по своя преценка. Изборите ще съвпаднат с католическия Великден, което нанася удар по католическата общност в България, а и по част от наши сънародници зад граница, които могат да се окажат възпрепятствани да пуснат бюлетини. По това време е и пролетната ваканция на децата – хубаво време за семейни пътувания и не толкова хубаво за разходки до урните.

Президентът обаче напълно коректно изтъква „съдбовността“ на датата. Не е и за пренебрегване нейната противоречивост… 4 април е най-любимият ден на Тодор Живков. Той самият никога не е крил, че денят е съдбовен за него лично. Първо – на тази дата Живков става партизанин. И второ – на 4 април 1981 г. е избран за генерален секретар на ЦК на БКП, след като дотогава е бил „само“ първи секретар. Новата позиция обаче го издига в ранг и го приравнява с Брежнев. Датата е и символ на залеза на БКП – през 1990 г. печатният орган на партията вестник „Работническо дело“ окончателно се преименува и става вестник „Дума“.

В българската политика 4 април 2000 г. остава и като деня, в който Симеон II пристига в страната и обявява, че ще остане. Датата е черна годишнина от трагедията в река Лим, при която през 2004 г. изгубихме 12 български деца. В световен план 4 април е денят, когато е създадена НАТО – това става през 1949 г. с подписването на договор между 10 западноевропейски държави, САЩ и Канада. През 1991 г. пък е основан Атлантическият клуб за България по инициатива на депутата от СДС Соломон Паси, който става негов председател. Така в България на 4 април се отбелязва Денят на атлантическата солидарност.


 

 Д-р Даяна Станоева, завършила медицина в най-престижното ни специализирано учебно заведение - МУ в София, не в СУ при Лъчо Мозъка например или някой варненски, пловдивски, шуменски филиал на някой истински университет, извади своя учебник по Клинична вирусологияИнтересно е, че сред авторите му е и д-р Радка Аргирова, която днес много стряска публиката и ни съветва в медиите общо взето да се изпокрием и да спрем да живеем. А не помни какви катаклизми имаше по времето на Виденов, когато с Мими Виткова управляваха здравеопазването. Ето какво пише вътре за прочутите PCR-тестове:
„Положителният PCR тест означава наличие на генитичен материал в пробата. Този резултат обаче НЕ ДОКАЗВА категорично, че в изследвания материал има ЖИВ ВИРУС или че той е в количество, достатъчно да инфектира друг човек...”.




Това е писта в концлагер Заксенхаузен, където затворниците е трябвало да тестват обувки . Изпитателната писта за обувки е направена от чакъл , пясък , камъни и асфалт и е била в експлоатация почти 5 години ( от 1940 до 1945 г. ) Клиенти на пистата са били частни компании , производители на обувки , а от 1943 г, и Вермахтът .
Да попаднеш в отряда за тестване на обувки е било наказание - марш на смъртта . Дневното разстояние от 40-48 км. съответствува на маратонско бягане .Ако поради умора някой от затворниците спре или падне бива застрелян .


През 1976 г. всички момичета искат да са на нейно място, румънското малко момиче, синоним на спортната гимнастика. Но, с кого иска да бъде тя?
Откакто гимнастичката Симон Байлс печели всичко на сложния терен на силовия спорт, често е сравнявана с колежка от миналото. Именно Надя Команечи, за която сегашното поколение може би знае малко, но за предишното е модел за решителност и ангажираност в получаването на това, което човек иска от живота.

Надя Команечи

Трудно е да се изчисли какво точно стои зад победите, но е ясно, че са постигнати с много, много, почти нечовешки труд. Надя Команечи влиза в историята със своето "перфектно 10" на Олимпийските игри в Монреал през 1976 г. Само на 14, в края на представлението си се приземява без капка пот на челото, и без дъх. Невъзможно е сънародниците ѝ да не превърнат веднага постижението в краен символ на пропаганда на комунистическия режим. Неизбежно е властта да не се влюби в нея по всякакви начини, дори и незаконни за нейната млада възраст. А пипалото на силата, което я достига и завладява, се нарича Нику Чаушеску.
Театралната сцена на историята между Надя Команечи и Нику Чеушеску е Румъния, по времето на диктатурата на Николае Чаушеску (баща на Нику) между 1967 и 1989 г., годините от издигането му на власт до екзекуцията. Силата и влиянието на семейство Чаушеску са такива, че дори днес, 30 години след изчезването им, в Румъния има такива, които поддържат носталгичния си култ жив, а да се говори лошо за фамилията не е препоръчително. Жив е и култът към Нику - третият  син на диктатора и съпругата му Елена.

Елена, Николае и Нику Чаушеску

По силата на една самопровъзгласена династия, Нику, известен като "принцът", се смята от всички за наследник на баща си, от малък е запознат с държавните дела. Притежава всички клиширани пороци: комарджия, алкохолик, женкар. Баща му взима пари от държавната каса, за да плаща дълговете му. Говори се, че веднъж Нику влязъл в нетрезво състояние в заведение, където пеела Мария Чобану, народна певица, много популярна по онова време, и ѝ подвикнал нецензурно. Тя има дързостта да отвърне на тона му и да го посъветва да насочи същите нецензурни думи към майка си. В този момент кариерата на Мария Чобану приключва.

Невъзможно е да се откаже каквото и да е на Нику Чаушеску. Може да си женена жена с деца, но ако той се влюби в теб и му откажеш, най-малкото ще загубиш работата си, в най-лошия случай съпругът ти ще се озове в затвора. Очевидно има и жени, които правят всичко, за да го срещнат и да привлекат вниманието му, защото, да бъдат забелязани от него, означава да се насладят на хайвер, напоен с шампанско, докато хората в социалистическа Румъния умират от глад.

Семейство Чаушеску
В социалните медии, 30 години по-късно, има групи, посветили времето и енергията си да славят отминалите времена на Румъния, и в които се публикуват с тъга снимки от старата слава на този "спектакъл", в който ярко присъства и Чаушеску-младши. Но за по-голямата част от хората тогава е много по-добре никога да не се срещне с него. Шанс, който Надя Команечи няма.

Според мнозина, Нику Чаушеску е толкова безпощаден и отвратителен заради майка си. През 1969 г. открива голямата си любов, чието име е Донка Мизил, дъщеря на комунистически чиновник. Но Елена Чаушеску не харесва момичето и според легендата, при новината, че чака дете от Нику, тайните служби я залавят на улицата, за да я закарат насила в клиника за аборти. Майката прави всичко по силите си, за да се увери, че синът ѝ е забравил Донка.

Нику и Елена Чаушеску
Нику отново се влюбва, този път в певицата Янина Матей, но отново семейството, което иска да го ожени за по-високопоставена жена, се намесва, за да прекрати връзката, като изпраща Янина да живее в Италия. Той реагира като започва да пие, а след това и всичко останало.

В този момент в живота на Нику Чаушеску се появява Надя Команечи. Родена през 1961-ва, Надя започва да се занимава с гимнастика на 6-годишна възраст и оттогава нарежда успехи и рекорди един след друг. За биографията на великите спортисти, освен ако не са разпуснатият Джордж Бест, никога не се говори много. Рутината им е низ от тренировки, прекъсвани само в деня на състезанието. Животът им е изпълнен с ограничения, диетата им е стриктна. Говори се, че подготовката за състезания, започната още в детството, забавя растежа на костите, защото втвърдените мускули създават ефекта на бонсай. Вероятно това е и случаят на Надя, или може би тя е била предопределена да бъде дребна - висока е 150 см и тежи само 40 кг, като не бива да качва и грам. Но след историческия олимпийски резултат, тя става по-забележима от слон, а самият диктатор ликува, защото благодарение на нея се говори много за страната, практически невидима иначе за международното обществено мнение.

Забелязват я, даже двама. Единият е Барт Конър, 18-годишен американски гимнастик, който се влюбва в нея от пръв поглед. Но тя е толкова млада, че дори не забелязва, когато той я целува по бузата в Монреал след "перфектното 10".

Надя и Барт
Другият е Нику Чаушеску, с 10 години по-възрастен от нея.
В този момент от живота си Нику Чаушеску е вече калибриран. Говори се, че имал предимство върху дъщерите на галениците на режима, нещо като iusprimaenoctis, които е трябвало да минат през него, за да загубят девствеността си по време на диви партита. Трудно е да се разбере как нещата наистина са се случвали през непроницаемата завеса от дим, която все още покрива миналото на режима. Но дори и тя никога да не го потвърждава, се твърди, че Надя Команечи е била принудена да има връзка със сина на най-влиятелния мъж в страната.


Принцът и принцесата. Принудителна връзка, основана на физическо и психическо насилие, преплетена с тренировки и международни състезания, в която тази, която всички наричат "малкия робот", но и Карпатската фея, продължава да загребва медали. Буди се в 5.30, тренира от 6 до 8 часа, отива на училище, хапва, почива един час, пише домашните си, тренира отново до вечеря и след това не излиза. Яде 100 грама месо на обяд и 50 на вечеря, 3 буркана кисело мляко на ден, 200 грама зеленчуци на хранене, три плода. Не може да яде хляб, картофи, захар, олио. В книгата The Little Communist Who Never Smiled, авторът Лола Лафон се чуди дали този толкова строг режим, който ѝ пречи да се развива физически, за да не компрометира представянето ѝ, би позволил на тази въртяща се Лолита да има поне менструален цикъл.


Историята между Надя и сина на диктатора продължава дълго. На 17, три години след Олимпиадата, тя все още е неговата официална любима, изложена като трофей. Връщайки се от Монреал, Надя е посрещната в двореца Чаушеску, сякаш тази привилегия е награда. Всъщност е входът на затвор. Тя се харесва на безмилостната майка Елена. Надя няма смелостта да се разбунтува и да избяга от режима, тези, които я познават, казват, че тя като че ли претърпява всичко, което ѝ се е случва като неизбежна съдба.

След бягството на нейния треньор-мъчител Бела Карои в САЩ, вече няма кой да я спре да реагира. Прави го подсъзнателно, опитвайки се да премахне причината за своя ад - успеха. Напълнява, опитва да се самоубие, като изпива чаша белина в усамотението на луксозната къща, купена от "любимия". Режимът скрива скандала и я вкарва в пътя. На Олимпиадата в Москва, четири години по-късно, корумпираното жури ѝ отказва титлата, за да награди родните спортисти.
Но това е почти облекчение за нея. Принадлежността ѝ към упадъчната румънска аристокрация, погледнато отвън, я прави непопулярна. След като е намерена без билет в автобус и контрольорът я игнорира, когато тя му казва, че е самата "Надя". В този момент решава да избяга, вървейки пеша към австрийската граница в продължение на шест часа. Според мнозина, самият Нику Чаушеску ѝ помага, което е необяснимо. След като стига до Виена с кола на приятел, Надя иска политическо убежище, за да се премести в САЩ. Няколко месеца по-късно избухва въстанието в Румъния и се слага край на дългия режим. Бившият ѝ любовник е арестуван за престъпления срещу държавата и осъден на 20 години затвор. Освободен е през 1992 г. заради влошено здраве, компрометирано от алкохолизъм и прободна рана, получена в килията. Умира от цироза на черния дроб през 1996 г.

Надя Команечи днес е на 58 години. През 1994 г. в Съединените щати тя отново среща Барт Конър, спортистът, който се влюбва в нея в Монреал през 1976 г. Женят се през 1996 г., точно 20 години след "перфектните 10", а през 2006 г. се ражда единственото им дете - Дилън Пол Конър. Животът й все още е пълен, много пълен, с веригата спортни зали, която основава заедно със съпруга си и със събитията, на които непрекъснато е канена. За периода при Чаушеску не иска да каже и дума.

И може би така е по-добре.

Надя и Барт

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ 2

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 1