През 1999 г. ракета на НАТО удари къща в Горна Баня

  

Една от многото премълчавани истини относно факти около войната на НАТО срещу Югославия бяха непрекъснатите прелитания и нарушения на натовски машини във въздушното пространство на България през пролетта на 1999година. Лично аз през това време водих малка оперативна група за наблюдение на НЛО съставена от ентусиасти на дилетантско ниво и в рамките на наблюдателната дейност редовно водихме протоколирани наблюдения, в които се вписваха по правило и самолетите и констатирани видими данни за тях, преминаващи по трасета над и в известен периметър около София посредством използването на разнообразен арсенал от оптически прибори с увеличение 15-40Хпъти и диаметър на обектива 50-64мм инсталирани главно извън населени места. По време на военно-въздушните удари в рамките на операцията срещу Югославия и режимът на Милошевич, не съм успявал да засека и наблюдавам бойни самолети било то сръбски или натовски нито един единствен път, като изключение в това отношение беше един български СУ-25, който влезе в обективите на бинокъла ми и се позиционираше на около 10 КМ северно от София. Но на базата на “свидетелските показания” на един изключително сериозен човек с желязна репутация може да се заключи, че през пролетта на 1999г. над София са преминавали натовски военни самолети и изключително тревожно звучи неговият описателен разказ за два самолета - единият голям и тумбест(авиоцистерна с гориво?) следван плътно и непосредствено от друг значително по-малък самолет(изстребител?) наблюдавани да извършват полет в небето над София.

Този факт, който аз не подлагам на съмнение с оглед личността на свидетеля ми се вижда изключително интерес особено от гледна точка на общественият резонанс, който би предизвикало такова разкритие при положение, че обсегът на сръбските зенитни ракети напълно покрива небето над София(до границата са само 60КМ, обсегът на радарите - 150КМ) и последиците, които биха могли да произходят в случай не успешен ракетен пуск от страна на сръбската ПВО срещу пълната с тонове керосин авиоцистерна в небето над София…

Но по време на кризата в Югославия се случи един любопитен инцидент, когато на 28 април(ако не се лъжа) натовска противорадарна ракета ХАРМ удари покрив на къща в Горна баня причинявайки материални щети и фактът, че тя вероятно не беше само една единствена не беше официално оповестен. Главният обективен елемент тук е, че принципно натовските противорадарни ракети ХАРМ имат ефективен обсег на действие 20 КМ, а от софийският квартал Горна баня до сръбската граница разстоянието е точно три пъти по-голямо! Това означава, че официалните твърдения тогава, че въпросната противорадарна ракета ХАРМ е била изстреляна “случайно” над сръбска територия по посока към България са направо абсурдни. Порових се тук-там, разпитах военни от българската ПВО относно събитията от онази привечер и излезе следната история - българските военни са включи радарните си системи по западната ни граница с намерение да следят хода на военно-въздушните операции над част от територията на СРЮ, при което са облъчили двойка щатски Ф16 изпълняващи бойна мисия. В резултат несигурните и неопитните екипажи на американските бойни самолети са класифицирали погрешно облъчването на български радар разположен западно от танковото поделение Горна Баня като захващане от сръбската ПВО, навлезли са поне 40 КМ навътре в българска територия, захванали са облъчващият ги български радар и са осъществили пуск на противорадарна ракета клас “въздух-земя” по него класифицирайки го като представляващ активна опасност елемент от сръбската ПВО. Очевидно по думите на войници служили в българската ПВО през пролетта на 1999г., българските офицери са разбрали за осъществяването на атака и веднага са предприели изключване на въпросните радари, в резултат противорадарната ракета ХАРМ фактически изгубила целта си продължава да лети в посока изток, преминава над и около точката на целеното попадение(изключеният радар), достига квартал Горна баня и се удря в покрива на въпросната къща предизвиквайки материални щети. Очевидно мощната бойна глава на ракетата автоматично се е откачила, което е спасило горнобанското семейство от сигурно унищожение.

 Да, но нещата определено не свършват дотук - вечерта когато това се случи аз бях на гости при познат в Бояна и чух ударът предизвикан от попадението на ракетата, който отчетливо дойде от северозападна посока по линия на Горна баня. Отначало помислих, че става въпрос за поредната жестока автокатастрофа не свързвайки нещата с текущата военна операция, след съвсем малко време(разстояние на минути) обаче дойде втори още по-отчетлив и ясен звук от попадение от посока югозапад някъде над квартал Княжево, след кратък период от време по телевизията пристигна извънредната новина за ударената от ракета къща в Горна баня…но какво да кажем за вторият звук от удар, нито дума не бе казана относно някаква втора ракета и второ попадение, което се чу още по-ясно и отчетливо ?…Когато публикувах първият вариант по-примитивен вариант на този постинг в клуб Авиация, оттам се появиха ясни потвърждения на хора, които живеят в квартал Овча Купел относно две а не едно попадения. И какво се получава в крайна сметка - очевидно тук се прикриват три обективни факта - 1) че българската ПВО е провокирала атаката на американските самолети посредством включване на радарно наблюдение в рискован и крайно неподходящ момент, 2) че ракетата ударила къщата в Горна баня е изстреляна не в сръбското а в българското въздушно пространство, защото обсегът й е едва 20 КМ а от ударената къща до границата са цели 60 КМ, 3) че противорадарните ракети са били две на брой(както и изтребителите Ф16 са били два - факт, който се знае) като първата е ударила къщата в Горна баня а втората е попаднала вероятно извън населено място в полите на Витоша над квартал Княжево.

Източник:clubs.dir.bg

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

На стара снимка от 1943 г. откриха необичаен кадър

 

 Фотолюбители и специалисти обърнаха внимание на стара снимка от 1943г., на която един от героите държи непознат предмет, наподобяващ смартфон. На страниците на The Sun се появи необичаен кадър.

Цветната снимка от 1943 г. е открита от британския фотограф Стюарт Хамфрис, който обича да оцветява черно-бели видеоклипове и фотографии.Картината показва британски работници, дошли да почиват на плажа. В центъра можете да видите човек, който държи непознат предмет в ръцете си, надниквайки много внимателно в него.Специалисти пишат, че от позицията на ръцете и погледа на мъжа може да се види поведението на съвременен собственик ползвател на мобилен телефон.

И така, един от специалистите на Хамфрис пише, че „му се струва, че този човек проверява смартфона си“, той е подкрепен от други специалисти, наричайки героя на снимката „пътешественик във времето“.

Источник: news-online

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Как Великобритания извърши най-големия геноцид в човешката история

 

Само през първия от безбройните гладомори в Индия умират от глад 10 млн.души. „Бенгалския глад“ е най-големия геноцид в човешката история, но за него не пише нищо в учебниците

Британската империя е всеизвестна със своите бруталности, с които е постигала икономическите си аспирации. По времето на британската колонизация на Индия значителна част от населението измира от глад. Първия голям глад идва през

1770, последван от още няколко вълни през 1783, 1866, 1873, 1897 и последно през 1943-44 по времето на Уинстън Чърчил. Всичко това може да се обясни много просто – Великобритания иска ресурсите на Индия, но многобройното население трябва да бъде редуцирано. По времето, когато Османската империя е избивала българите, живеещи под нейно робство, Великобритания е правила същото в своите колонии. Ето защо Великобритания е била от „Великите сили“, която дейно е подкрепяла Османската империя и е била против освобождаването на поробените от нея народи.

„Мразя индийците, те са животни с животинска религия, които се размножават като зайци“,

това заявява Уинстън Чърчил, който е последния британец, положил усилия за физическото изтребление на индийците. Очевидно лицемерния алкохолизиран циник Чърчил мрази индийците, защото Великобритания от векове наред е колонизирала страната им ли? Или пък е негова работа каква религия изповядват в собствената си държава? Това е британското високомерие и наглост, което продължава и до днес.

Само през първия гладомор по време на британската колонизация през 1770-1773г. са измрели от глад приблизително 10 млн.души, милиони повече от официално обявените еврейски жертви през Холокоста!

Това означава, че британците са успели да избият близо една трета от цялата популация в Бенгал. В своята книга „Невижданият свят“ Джон Фиск описва „Бенгалския глад“ като много по-смъртоносен и зловещ дори от Черната чума, която е тероризирала Европа през 14 в. Великобританците безмилостно разграбвали ресурсите на Индия, но и принуждавали всеки обикновен селянин да изплаща данък 15% от печалбата от реколтата им. И това британците не наричали „данък“, а „лепта“. Реколтата обаче не е гарантирана за разлика от британската „лепта“, която при всяко положение трябва да се изплаща от всеки селянин….

Въпреки „Бенгалския глад“ индийците не знаели все още, че това е само първия път, когато десетки милиони ще измрат от глад, причинен от алчността за печалби на Великобритания. Най-смъртоносния глад, след „Бенгалския“ от 1770-те идва по времето на Уинстън Чърчил, през 1943г., когато от глад измират над 3 млн.души. Гледката била ужасяваща, хората пълзяли по улиците и ядяли от труповете на умрелите, за да оцелеят. Така остава въпроса дали Уинстън Чърчил, човекът който спаси Великобритания от масовия убиец Хитлер е не по-малко чудовищен убиец от самия него. Когато правителството в Делхи изпраща снимката по-долу на Чърчил, за да опише ужаса, британския премиер отговаря в шеговития си стил „Тогава защо Ганди е още жив?!“.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

БЕРМУДСКИЯТ ТРИЪГЪЛНИК: ПОЛЕТ САНТЯГО 513 КАЦНА С 92 СКЕЛЕТА НА БОРДА

Зловещата история на полет Сантяго 513 ще изправи косите ви. Случаят е потулен от официалните власти, но ужасът е жив и днес.

Според съобщенията на авиационните власти от 1989 г. търговски самолет, излетял от Германия и загадъчно изчезнал през 1954 г., е кацнал в Бразилия – със своите пътници и екипаж. Всички те били скелети.

Полет Сантяго 513 излита от Берлин в посока Сантяго на 4 септември, 1954 г. Когато стига над Атлантическия океан, и по-точно мястото, известно като Бермудския триъгълник, самолетът мистериозно изчезва.

Властите скоро се отказват да търсят местонахождението на самолета и през следващите 35 години той се смята за разбит. Полетните записи показват, че самолетът е напуснал Аахен, Западна Германия сутринта на 4 септември 1954 г., а след това изчезва над Атлантическия океан по пътя си към Порто Алегре по-късно същия ден. По това време авиационните власти приели, че самолетът се е разбил. Той обаче се появява и каца мистериозно в Порто Алегре на 12 октомври 1989 г.

Служителите в Порто Алегре остават изумени от случилото се. На 12 октомври 1989 г. над летището започва да кръжи неидентифициран самолет. С него не може да се установи радиовръзка. Не след дълго той каца на една от празните писти.

Пред очите на служителите каца именно онзи изчезнал през през 50-те години на 20 век самолет. Приближавайки се и влизайки в самолета, кръвта на всички се смразява. Самолетът е пълен със скелети – 88 пасажера и 4 членен екипаж. Костите на всички са по местата им. Бързата проверка на самолета потвърждава – това е полет Сантяго 513.

Длъжностните лица отказват да дават обяснения, но не могат да отрекат, че този самолет е нарушил законите на пространството и времето. За жалост случаят е скоростно потулен. Всички очевидци променят историите си, а строго контролираните медии в онези години са заставени да мълчат. Само една вестникарска статия разказва за изумителния инцидент.

Засекретените разследвания относно случаят продължават и до днес. Полет Сантяго 513 може би е доказателството, че порталите между измеренията съществуват. Никой обаче не може да обясни едно – как се е приземил самолет, управляван от скелет. Все повече хора настояват правителството да разсекрети случая в името на истината, правото на всеки да бъде информиран и близките на загиналите в мистериозния полет.

Обществото има право да знае всичко за този самолет и бразилското правителството има задължението да им го каже – за това апелират конспиратори от много години насам. Ако този самолет е навлязъл във времева дупка, то целият свят трябва да знае. Това ще промени както начина, по който гледаме на света, така и науката – такава, каквато я познаваме днес.

инфо: sanovnik.bg

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Снахата на Тодор Живков: Людмила не се самоуби, приятели я предадоха!

Покрай скорошните годишнини от раждането и смъртта на Людмила Живкова бившата съпруга на нейния брат Владимир – Маруся Мирчевска, вдигна завесата около мистериите, обгърнали личността ѝ.

Ако все още беше между живите, Людмила трябваше да навърши 78 години. Тя обаче остава завинаги на 39, а около трагичната ѝ смърт все още има десетки въпроси, останали без отговор. Маруся, която е била сред доверените хора на червената принцеса, за пръв път оспорва публично версията за самоубийство на дъщерята на бившия Първи.

„За тези, които още се интересуват за Людмила, стигнах до заключение, че предателството на някои нейни „приятели“ я погуби. Затова, дами и господа, особено тези от нас, които прощаваме по седем пъти по седемдесет, да бъдем бдителни. Людмила не се е самоубила. Това не е в нейния характер. Тя никога нямаше да ме остави сама, без нея, по собствено свое желание. Тя знаеше, че може да разчита на мен, както и аз на нея. Ние живеехме заедно в един дом, във вила 32. Нямаше да остави и децата си, и моето дете, което тя специално обичаше. Тя беше изключително силна духом и физически, не е боледувала през последните три години на живота си, с изключение на последния месец“, пише в личния си профил във фейсбук Маруся, която от години живее в Щатите със сина си Тодор Живков-младши.

Заедно с Владимир Живков, който е баща на детето ѝ, изкарват само 3 години заедно. „Най-хубавите спомени от този период са свързани с раждането на сина ми и с присъствието на Людмила Живкова в моя живот. Тя беше от огромно значение за моето развитие като личност, възприемах я като духовна майка и учител. Нейната загуба е една от най-големите и непрежалими загуби в моя живот. Срещнах много хора по света, но нито една личност не може да се сравни с нея“, допълва разказа си Маруся.

„Людмила беше абсолютно самоотвержена, честна, вярваща в доброто и красотата“, казва бившата жена на Владко Живков и допълва, че именно дъщерята на Тато ѝ дава кураж да се изправи на крака след зловеща катастрофа, която преживява. „Дойде при мен в болницата да ме види, остана няколко часа, говорихме дълго. Накрая лекарите започнаха да се безпокоят и влязоха да видят дали не се е случило нещо, защото Людмила трябваше да бърза за прием, който даваха в нейна чест, понеже по-рано през деня беше приета за член на Политбюро на ЦК на БКП“, откровеничи Маруся.

„Присъствието ѝ като дух в моя живот ми даваше сили и тогава, когато вече я нямаше, когато времената бяха много трудни за мен“, завършва разказа си Маруся, която се разделя драматично с бащата на сина си Владимир, с когото не поддържат връзка от няколко десетилетия.
Покрай дружбата си с Людмила, която продължава и след скандалния ѝ развод със сина на Тато, тя успява да се запознае и с баба Ванга, при която щерката на Живков често се отбива. Самата Маруся също става близка с пророчицата, но не желае да разкрива дали двете някога са коментирали странните обстоятелства около смъртта на червената принцеса.

Людмила Живкова умира на 21 юли 1981 г. във вилата си в „Бояна“. Медицинската експертиза тогава е категорична – мозъчен кръвоизлив. Сред народа обаче веднага тръгват слухове, че тя „не била добре с главата“ още след катастрофата през 1973-та; че някакъв махатма в Индия – руски шпионин, е сложил „нещо“ смъртоносно в тюрбана ѝ; че са я отровили, защото пречи на отношенията ни със Съветския съюз, и прочее догадки. А фактите остават скрити зад партийната „желязна завеса“. Всъщност и до днес.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Как Хитлер вероломно нападна СССР на 22 юни 1941 г.

На 22 юни 1941 г. Нацистка Германия напада СССР в „Операция Барбароса". Операцията е наречена на императора на Свещената римска империя Фридрих Барбароса, удавил се безславно в река в Анадола по време на Третия кръстоносен поход. Целта на фюрера Адолф Хитлер била завладяването на СССР.
Тя се оказва от ключово значение за съществуването на Третия райх и неуспехът й на практика довежда до разгрома на нацистка Германия. Подготовката й започва още през 1940 г. въпреки нежеланието на германските военни да воюват на два фронта.
Бързите победи над Полша, Норвегия, Франция и на Балканите обаче дават увереност на Хитлер, че и СССР ще бъде прегазен по същия начин. Преди атаката към съветската граница са прехвърлени 3,2 млн. войници, а над съветска територия са извършени стотици разузнавателни полети.
Нападението не е очаквано от висшето съветско ръководство, макар и то да е предупреждавано многократно, че Хитлер готви атака. Йосиф Сталин не вярва подобно нещо да се случи само две години след сключването през август 1939 г. на пакта за ненападение, известен като „Молотов-Рибентроп". Той смята, че Германия ще довърши конфликта с Великобритания и едва след това ще поеме на изток. За операцията германските войски са разделени на три армии. Група „Север" трябва да завладее Балтика и Ленинград, група „Център" - Беларус, а после през Смоленск да поеме към Москва, група „Юг" - Украйна, Киев и Сталинград.

Карта на плана "Барбароса"

Нападението започва в 4.45 ч. на 22 юни 1941 г. В него участват около 4 млн. души, което го прави най-голямата сухопътна операция, провеждана някога. Срещу силите на Оста са изправени 4,5 милиона съветски войници, 2,3 млн. от които на западната граница. Макар и изненадваща и първоначално изключително успешна, операцията не постига целта си.
Германските войски затъват в руската кал и достигат до Москва едва през декември в разгара на тежката руска зима, а Ленинград също не е превзет.
Операцията се проваля по две основни причини: руските ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград вече е обкръжен, а в същото време придвижва танковите войски от центъра в южна посока за обкръжението на Киев, като по този начин облекчава защитата на Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните заповеди.

Провалът на Операция „Барбароса" води до искания от Хитлер за повече операции в Съветския съюз, които в крайна сметка се провалят, като продължаване на обсадата на Ленинград, битката при Сталинград и Операция "Цитадела", сред други битки на окупирана съветска територия.

Днес Русия отбеляза началото на Великата Отечествена война (1941-45) склони глава в знак на почит пред милионите жертви. Във всички руски градове бяха поднесени венци и цветя пред паметниците на загиналите войници от Червената армия. Президентът Владимир Путин посети сутринта главния храм на руските Въоръжени сили и музейния комплекс "Пътят на паметта" във военно-патриотичния парк "Патриот" в Подмосковието. По-късно Путин положи венци пред паметника на Незнайния воин в центъра на Москва.

А днес мнозина руски певци изпълниха песента "Свещена война", която в Русия символизира защитата на родината. На 24 юни 1941 г. едновременно във вестниците „Известия“ и „Красная Звезда“ е публикувано стихотворението на поета Василий Лебедев-Кумач „Священная война“. Композиторът Александър Александров веднага пише музика към текста. Певците и музикантите от ансамбъла към Червената армия преписват текста и музиката на работните си тетрадки. Песента спешно е разучена и още на 26 юни 1941 г. част от ансамбъла я изпълнява пет пъти на Беларуската гара в Москва при изпращане на военни части на фронта.

На 24 юни т.г. на Червения площад ще се състои юбилейния военен парад по случай 75 години от победата над нацизма и края на Великата отечествена война. Парадът трябваше да се състои по традиция на 9 май, но заради пандемията бе преместетен на 24 юни - всъщност на тази дата през 1945 г. се провежда първият Парад на победата.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Ангел войвода – страшилището за турците! Убиват баща му, изнасилват сестра му и отвличат годеницата му

Безброй са безстрашните българи, пожертвали дом и семейство в името на една по-висша кауза. Отдадени на борбата с вековния мъчител на народа, те извършват героични подвизи и водят епични битки. За тях Балканът станал дом, а дружината – семейство.

Един от тях е Ангел войвода – страшилището, пред което цяла Хасковска и Пловдивска кааза треперели. Защитникът, на когото българите се уповавали и вярвали. Няма как да опишем целия му живот и всичките му подвизи. Това са се опитали да направят десетки автори в своите книги. Вместо това ще разкажем за някои от най-смелите му подвизи.

Ангел Стоянов Кариотов се е родил в днешното село Драгойново през 1812 г. Семейството му било многолюдно и бедно, а малкият Ангел станал овчарче съвсем рано. Много са версиите за това защо е станал хайдутин. Една от тях гласи, че турците редовно му крадели овцете и си правели курбан с тях пред него. Момчето нищо не можело да направи, но събирало омраза в себе си. Друга история разказва, че турците убили баща му и отвлекли годеницата му. Третата известна е, че изнасилили сестра му, а за отмъщение той убил насилниците и изложил телата им на селския мегдан, като поръчва на попа да напише, че „това очаква всеки, който посегне на българска жена“. Не е сигурно какво го е накарало да вземе това решение, но то със сигурност преобърнало живота му.

Отначало събрал няколко мъже, на които също като него им омръзнало от безчинствата на турците. Пътят им в планината ги срещнал със селянин, на когото трима помаци му крадели овцете и го изнудвали за пари. Не стига и това, а взели сестра му, за да я направят кадъна. Тогава с двама от своите мъже войводата се скрил в храстите да зачака помаците да се появят отново. Когато дошли, селянинът дал знак и тримата паднали убити. След още няколко такива случки османлиите предприели мерки. Хасковският полицейски началник мислел, че лесно ще се справи с малката дружина, и взел само 20 войници. По пътя чули гайда и помислили, че са попаднали на сватба, но видели сам гайдар…

След като гайдарят се приближил достатъчно, извадил пушката си и я насочил към началника, питайки го къде отива и кого търси. Османлията нямал време да реагира, защото от храстите се подали още дула. Когато се видял притиснат, казал, че търси Ангел войвода. Ангел излязъл пред турците, за да разбере защо го търсят. Пребледнял, полицейският началник слязъл от коня си и обяснил, че работата му е да преследва хайдутите, и моли да бъде убит, но да не става за посмешище. Войводата го оставил жив и здрав, но срещу дума, че никой повече няма да преследва дружината. След случилото се дълго време никой не посмял да тръгне срещу Драгойновския войвода.
След като умирил Хасковската кааза, той обърнал поглед към Одринско, където бейовете превъзхождали по жестокост и насилие хасковските. Беят на Одринско събирал данъка чрез една арнаутска шайка, която измъчвала населението. Самият той живеел в Цариград. Войводата разбрал, че ако убие арнаутите, няма да спре тази беда. Затова с двама от най-верните си хайдути заминал за Истанбул. Дегизирани като калайджии, стигнали до едно малко пристанище. Там обаче били разпознати от един хасковски турчин, което ги накарало да побързат. Така по погрешка се качили на кораб, който пътувал за Бурса. Когато разбирали това, вече било късно и нямало как да се върнат назад. Вързали капитана и го заставили да обърне за Цариград. На пътниците казали, че имало задача, която да свършат там и не търпяла отлагане. На брега на столицата слезли трима продавачи на добитък с фесове и шалвари. Няколко дена те обикаляли, за да търсят бея, и намерили магазина му на чаршията. Знаели, че тримата лесно ще се справят с него, но искали да вземат златото и да го върнат на сиромасите.

Това било изключително трудна задача, защото желязната му каса се намирала в къщата му, а там било трудно да се влезе, без да види някой от слугите. Така те измисли план, в който саморазправата била краен вариант. На сутринта влезли в магазина му с предложение да сменят за пари златни и сребърни монети, но им е неудобно да покажат стоката публично. Беят, като видял това, си помислил, че монетите са крадени и че можел да ги вземе на безценица. Затова ги поканил в дома си. Вечерта хайдутите отишли в къщата му и слугите ги въвели в кабинета на господаря си. Турчинът заповядвал да им занесат кафе и да не ги безпокоят повече. Щом останали сами, Ангел и другарите му вързали бея и поискали да им каже къде е ключът за касата. Той привидно се съгласил, но след като отпушили устата му, се развикал за помощ. Тогава един от хайдутите ударил турчина смъртоносно. Намерили сами ключа, взели златото, а слугите ги изпратили чак до вратата.

Още същата вечер напуснали Цариград и край Хасково се срещнали с дружината. Голяма била радостта на четата, но те не знаели, че одринският бей се оказал наистина високопоставен човек. Веднага, на следващата сутрин, дирите им били открити и местността, в която се криели, била обградена от 1200 души войска и башибозук. Дружината разбрала, когато вече било прекалено късно и обръчът около тях започнал да се затяга. Тъкмо когато бинбашията бил готов да подаде сигнал за атака, вместо хайдути той видял едно момче с бяла кърпа да се подава от храстите.

Голяма била изненадата на турците, виждащи приближаването на младежа с вдигнати към тях ръце. Този млад мъж имал важна задача – да се срещне с бинбашията и да му предаде една бележка от Ангел, написана с молив. Пратеникът на хайдутите дал бележката на турците след обичайните поклони и поздрави, отместил се настрани и се обърнал към баира отсреща, където били другарите му. Тогава се чул гърмеж и кучето, което било в краката на военачалника изскимтяло – куршумът опърлил козината му от главата до опашката. Един от турците вдигнал ръка като за команда за атака, но бинбашията го спрял. Втори куршум изсвистял и този път свалил позлатения полумесец на войсковото знаме. Главнокомандващият запазил самообладание, но през ума му минало написаното на бележката:

„С първия куршум ще умеря хрътката, с втория – полумесеца на знамето ти, а с третия, ако не върнеш аскера – твоята глава.“ Усетил, че войводата вече го държи на мушка, той се обърнал и дал знак за връщане пред смаяните погледи на башибозука и хайдутите. Когато поляната вече се опразнила и аскерът бил далеч, един от старшите офицери попитал какво е пишело на бележката, а бинбашията отговаря: „Че всичко се оправя, само пробитата глава не може.“

Башибозукът обаче останал и нападнал четата, но скоро бил обезкуражен от точната стрелба на Ангеловите другари. Обсадата останала цял ден, но вечерта хайдутите, преоблечени като даалии, успели да се измъкнат и да стигнат връх Драгойна. Там преброили златото, което по-късно щели да раздадат на селяните, които да знаят, че „над каймакани и субашии, над паши и везири има Ангел войвода“.
 

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ

Божков оцелява като по чудо в няколко атентата

Около Васил Божков има поне три инцидента, обвити в мъгла. Става въпрос за една стрелба, за взрив и катастрофа. Според запознати с първоначалните разследвания особено единия път животът на боса и семейството му е висял на косъм. Всички дознания обаче потъват в прах. В публичните полицейски и в медийните архиви от онова време има малко и противоречива информация за случаите, пише "България Днес“.

Първото посегателство срещу бизнесмена става на 3 юли 1994 г. (информациите са толкова противоречиви, че дори някои източници твърдят, че датата е 4 юли). По това време всички в държавата говорят основно за футбол. Пеневата чета тъкмо е преминала през Аржентина и феновете със свити сърца очакват мача на "Джайънтс Стейдиъм“ срещу Мексико. Никой не очаква какво ще се случва от тук нататък, както не се очаква и силният гръм, който разтриса 57-ия километър на магистрала "Тракия“. На път към столицата от станцията на Министерския съвет в родния на Божков Велинград черният му "Мерцедес 300 C“ се взривява в движение.

Още в началото разследващите установяват, че става въпрос за дистанционна детонация, вероятно задействана от близкия надлез. В колата пътуват бизнесменът, тогавашната му съпруга Мая и 10-годишният им син Антон. Зад волана е шофьорът на Божков - Жоро, който е със счупено ходило. В секундите след взрива той успява да покаже завидно майсторство и да спре. Разследващите признават, че всички са имали невероятен късмет.

Тенекиите на лимузината са разпарчетосани, предният мост е счупен, гумите и стъклата буквално липсват. Установява се, че заложената бомба е била с малка мощност, но при малко по-висока скорост вероятно последствията са щели да бъдат фатални. Вероятно това е била идеята на атентаторите и очакванията са им били, че мерцедесът ще се движи с по-висока скорост, при която никой водач не би успял да го овладее. После се оказва, че всъщност се чул лек взрив и Жоро веднага спрял. Всички излезли от колата и тогава тя избухнала в пламъци. А шофьорът бил бутнат от случайно преминаващо "Волво“ и ходилото било счупено от него.

След взрива Божков обяснява, че вероятно бомбата е сложена по погрешка на колата му на паркинга на станцията на Министерския съвет. От тогавашния клуб на едрите бизнесмени у нас Г-13 също са предпазливи в коментарите. Говорителят съобщава, че "господин Божков съжалявал, че вече трябвало да ходи на работа под охрана, но не подозирал конкурентни фирми за адската машина“.

В онези дни не само новината за взривения "Мерцедес“ на Божков се прокрадва сред футболните страсти. Обзор на "Седмицата на атентатите“ излиза в някои медии, като числото на бомбите спира на 6. Това не е чак толкова чудно, предвид че гангстерската война е започнала.

Два месеца след инцидента на "Тракия“ Божков вече е с охрана от бивши барети. Тогава идва нов инцидент, за който в медиите първоначално не се появява нищо, а след време съвсем бегли и отново противоречиви данни. Той става на 12 септември. Според публикация на вестник "Банкеръ“ отпреди 2 десетилетия "Мерцедес“ на бизнесмена, този път сребрист, претърпява някаква злополука на бул. "Черни връх“, между хотел "Хемус“ и Японския (който малко по-късно ще стане "Кемпински-Зографски“) в столичния квартал "Лозенец“.

За катастрофата по-късно споменава журналистът и писател Григор Лилов, като отбелязва, че на онази дата лимузината претърпява инцидент на магистрала "Хемус“. Не е ясно откъде идва разминаването и дали катастрофата става в столицата до хотел "Хемус“, или на едноименния скоростен път, но почти само това е информацията за случая.

На 20 януари следващата година около Божков започват да се вадят дула. Тогава той влиза в конфликт с гардовете на Живко Томов-Фашиста. Не е ясно какво точно става, но във фоайето на хотела му в Мелник охраните на двамата босове вадят оръжие, а Божков стреля в тавана. Версията на Божков тогава бе, че пътувал за Гърция, но делова среща го отклонила и бил нападнат. След случката из ъндърграунда тръгват приказки за Васко Антифашиста.

След мистериозния инцидент в хотел "Мелник“ пресцентърът на "Нове холдинг" пуска съобщение, според което Божков, който на път за Гърция имал среща със свой служител в хотел "Мелник", бил нападнат "и в условията на неизбежна самоотбрана произвежда предупредителен изстрел и напуска хотела". На връщане от Гърция според Божков охраната му, както и придружавалите семейството му до границата, са задържани от РПУ - Сандански, и е иззето законно притежаваното им оръжие.

На разпита на един от задържаните "абсолютно неправомерно" бил присъствал и Живко Томов, посочен от прессъобщението на "Нове холдинг" като "морален подстрекател на конфликта" в хотела. Изявлението е реакция на информация на БТА, според която активната страна в инцидента бил Божков. В нея се твърди, че шефът на "Нове" е искал да се срещне с Томов в хотел "Мелник". Било му отговорено, че го няма, но той пожелал да влезе с хората си в хотела "и сами да се уверят в това". Тъй като охраната се възпротивила, Божков стрелял във въздуха.

Инцидентите около Васил Божков са от времето на просъществувалата едва около година в средата на 90-те години Конфедерация на едрите индустриалци, придобила популярност като Г-13. Точно тогава името на Божков се завърта покрай различни бизнес начинания и с учредяването на клуба на богатите през пролетта на 1994 г. През май на следващата година той напуска Конфедерацията, заявявайки, че Г-13 е започнала да се идентифицира с "Мултигруп“, а той не искал да бъде в "Мулти“.

Нямал обаче нищо лично срещу Илия Павлов. По това време бившият магураджия Божков вече е натрупал началните милиони. Първата му фирма се появява през 1991 година. Тя е "СЛВ“, което е абревиатура от имената на съдружниците Стефан, Людмил и Васил. Месеци по-късно се появява и "Нове“, която набързо се оформя като истинска бизнес империя.

Неща без причина не се случват. И тъй като в моя случай няма причина, този взрив е случайност, просто грешка. Откакто ми гръмна колата, съм се поставил в ролята на следовател. И просто нищо не откривам. Даже да има някой засегнат, имам телефони, да вдигне слушалката и да се разберем. Това не са методи. Не знам за кого е било предназначено, но това си е чист опит за убийство. Е, този път не постигна целта си, но в бъдеще нищо не му пречи пак да опита - има време. Не се боя. Няма да допусна втори път такова нещо да се случи на моето семейство. Взел съм мерки.“

Това заявява в интервю Васил Божков след взрива на магистрала "Тракия“. Казва, че е наел охрана, но се жали, че се бавят разрешителните за оръжие. "Какво толкова ги проверяват, като всички са бивши служители? При мен няма криминогенни личности.“ Въпреки че босът твърди, че бомбата не е за него, в медии изтича информация, че основната версия за покушението е заради апетитите на Божков в приватизацията.

Споменава се, че "Нове холдинг“ иска да вземе 18 хотела в Слънчев бряг и Златни пясъци, столичните "Москва“ и "София“, както и тютюневия комбинат в Благоевград. Той тъкмо се е включил и в изграждането на проектомагистралата Калотина-Капитан Андреево. По това време фирмите от холдинга вече въртят годишен оборот от десетки милиарди.

 

Медийни публикации от зората на демокрацията твърдят, че още преди 10 ноември Васил Божков е разработван за криминални прояви. Регистриран бил за измама и наблюдаван по съмнения за кражби у нас и в Гърция. "Моят първи милион дойде от търговията“, казва пред вестник "Кеш“ дни преди пукотевицата в хотел "Мелник“. И допълва: "Преди 5 години търговия се правеше сравнително лесно. Взимаш стоката, започваш да я продаваш, а плащаш след време. Доста пъти превъртях колелото на тази схема и всеки следващ път с много по-големи печалби от предишния“.

Добавя, че направил много сериозни пари и от валутни сделки. "Успях навреме да взема лиценз. Първото ми обменно бюро беше на много добро място. Партерът на ЦУМ и досега е едно от най-оживените места в София.“ Няколко години по-късно същият вестник отбелязва, че "след близо 4-годишно затишие той отново се активизира. Трите опита за покушения срещу него си остават в миналото. Тогава той обяви, че се отказва от хазартния бизнес. Но не го направи категорично“.

В началото на кариерата си Божков се занимава и с охрана. В едно интервю казва: "Естествено, имаме структури, които се грижат за безопасността на хората и нормалното функциониране на фирмите ни. Такова е времето, в което живеем. И трябва да ви кажа, че нашите структури са достатъчно силни, за да гарантират абсолютното ни спокойствие. Нали си спомняте поговорката - за един бит двама небити дават.

През ум не ми минава да се поддавам на натиск. Човек веднъж поддаде ли се, ще го направи и втори път. Няма да допусна това да се случи с мен.“ След поредицата покушения или "инциденти“ около него Васил Божков заявява: "Винаги когато става дума за много пари, се пресичат интереси на силни хора. Никой от тях не обича да отстъпва. При тези пресичания някой някого настъпва“.

ВИЖТЕ ПОВЕЧЕ