Показват се публикациите с етикет Сензации. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Сензации. Показване на всички публикации

 


Разследват смъртта на 18-годишна студентка в Бразилия. Младата жена е припаднала и починала, докато прави секс под душа със съпруга си, съобщава "Дейли Мейл".

Полицията в страната съобщава, че Витория Коста де Кастро, която има 2-месечен син, е правила секс с 19-годишния си съпруг в спалнята, преди той да отиде под душа и да я покани да се присъедини към него. Съпругът на починалата е разказал, че докато те отново правили любов, Витория е въздъхнала дълбоко и след това припаднала в ръцете му. Той веднага се обадил на тъста си, който се втурнал към къщата, пише Блиц.

Спешните служби били извикани в дома на двойката, но младата майка била вече мъртва, когато парамедиците пристигнали.

Според медиците Витория Коста де Кастро не е имала следи от насилие, а според семейството ѝ нито е пушила, нито е пила, нито е взимала наркотици. Не е имала здравословни проблеми.

Полицията е започнала разследване на трагедията, но според лекарите предварителните доказателства сочат, че Витория е починала от аритмия, която се случва, когато сърцето започва да бие неравномерно - твърде бързо или твърде бавно.

Медиците смятат, че сексуалната активност е станала причина сърцето на Витория да бие учестено, което да доведе до повишаване на кръвното ѝ налягане и преумора на дробовете.


 Мъж починал в началото на 2009г., се оказал длъжник на енергото по две фактури, едната издадена четири години след смъртта му. Натрупаната сума за ток, след корекционни сметки за неправомерно прикачване към мрежата, е била 2 775 лв. Отделно били начислени лихви в размер на 1342 лв., пише "Труд".

Ощетеното дружество е предприело действия по съдебен път да получи поне част от сумите, завеждайки иск срещу двамата наследници на клиента си. То поискало те да платят по 277 лв. от дължимите пари за ток и още по 134 лв. от лихвите, което е по 1/10 от сумите. Децата на починалия побързали да обявят пред Районния съд в Исперих, че се отказват от наследството.

 


Претендираното парично задължение изобщо не е част от наследството на титуляря – потребител на електрическата енергия, тъй като е възникнало след смъртта му", обяви съдът и отхвърли иска на енергото, като недоказан и неоснователен.

От решението става ясно, че клиентът е починал на 26 февруари 2009г. През декември същата година било издадено дебитно известие за 1876 лв., което било за консумация на ток от юни нататък. През април 2013г. било издадено второ за 899 лв., което обхващало периода от октомври 2012г. за следващите близо пет месеца. И двете били на база констативни протоколи за установено неправомерно прикачване към електроразпределителната мрежа преди електромера.

Двете не били платени и била начислена лихва до ноември 2015г. По този повод съдът констатира, че: „Не е било възможно фактическо ползване на имота и реалната консумация на енергия от страна на наследодателя поради смъртта му, настъпила в по-ранен момент”. Не били събрани доказателства наследниците да са били ползватели на имота и консуматори на доставяния ток в него за посочения период. Отделно те се били отказали да приемат наследството, съответно и пасивите от него. Така претенциите на енергото за тока за стария период бяха отхвърлени. Решението на Районния съд в Исперих подлежи на обжалване пред Окръжния в Разград.


 


Преди дни работници от фирма за дърводобив отишли в офиса на фирмата за да получат своите заплати.
Шефа им отсича,че пари няма и заплати ще получат по-нататък,когато има.

Злощастната случка става в провинциален руски град,пишат руски електронни издания.
След кратка разправия,служителите на въпросната фирма ,отишли в квартална кръчма да изпият по питие и да се успокоят от таящият се в тях гняв.След около два часа,изпили солидно количество алкохол,решават да отидат отново и да искат заработените от тях пари.

 Пристигайки отново в офиса,заварват шефа си с млада девойка да се кикотят и пият кафе.Побеснелите и солидно почерпени служители ,започват да псуват и заплашват на висок тон.Девойката която става неволен свидетел на случката започва да пищи и бива заключена от тях в тоалетната.

По нейни думи в офиса се чували тъпи удари,писъци и крясъци,а след около 5 минути тишина и приглушени стонове.За късмет мобилният телефон бил в нея.Веднага звъннала и повикала силите на реда.Пристигналите на място полицаи,заварили злощастния бизнесмен окървавен с разкъсани дрехи и свален панталон.Руската полиция е заловила и задържала извършителите в квартална кръчма,къде продължили да пият и да се хвалят с извършеното от тях.


 


 Мечокът има девет шева по главата и един счупен зъб

Двама руски туристи, служители на металургичния завод в Челябинск, пребиха мечка в Татранския национален парк в Полша, пише БГНЕС. Василий Дубенко и Алексей Павлович влезли без билет. Уплашили се, защото помислили животното за пазач, който се е маскирал, и почнали да се защитават.

Мечокът има девет шева по главата и един счупен зъб. Сигналът за инцидента е подаден в 10:45 часа от други туристи, които видели двамата мъже да бият с юмруци животното.

Когато полицията пристигнала, мечката била в безсъзнание.

След операцията мечката на име Самсон била откарана в хирургична клиника. Руснаците ще трябва да плащат за лечението й и ще понесат отговорност в съответствие със Закона за защита на природата.




Къци Вапцаров, горд собственик на най-представително парче от Южния парк в София, обяснява без свян пред Би Ти Ви, че искал там да си построи тв студио. Имал и идея за цирк. Можел да си загради земята, но щяло да бъде тъпо.

Бизнесменът и шоумен Къци е собственик на един от 100 частни имота в парка. Такива частни имоти има и в Борисовата градина.

Тук не минава поговорката – Не е луд който яде зелника, а който му го дава.

Това е системен проблем на българите, това е манталитет, нито управляващи, нито общинари, нито обществото имат градска култура или идея за някакво общо благо и паркове.

Преди повече от век цар Фердинанд – каквато и да е историческата оценка за него – се е опитал да цивилизова България. Докарал е архитекти от Виена, които са строили сгради из София, строили са дори гари из България, малки и големи, по австрийски проекти. Фердинанд е докарал немски и швейцарски градинари да правят паркове, зоологическа градина, отчуждил е земи за целта.

Трябваше да мине век, за да почнат дивите българи да развалят и разграбват онова, което е градил Фердинад и което са доразвили омразните комунисти по време на 45-годишния режим. И да започнат да раздават обществените паркове на частни лица под знамето на декомунизацията и защита на частната собственост.

Конституционният съд отмени като незаконен мораториума за строителство в паркове и зелени площи. Уникално решение за уникална ситуация, каквато не се случва по света.

Ама те пазели частната собственост…

Прескачаме отвъд океана в САЩ, възможно най-капиталистическата и демократична държава. На Западния браг в Лос Анджелис има един огромен Грифит парк – 17 кв. километра. Богат индустриалец – Грифит Дж. Грифит – дарил преди повече от век 12 кв. километра земя на общината в Лос Анджелис за парк. Тя увеличила площта с още 5 кв. км. Не са я раздали с далавери като софийските общинари, а са я увеличили в годините на най-върлия капитализъм в САЩ, когато той още не е бил ограничен с регулации. За сравнение – софийската Борисова градина е 3 кв. километра, Южният парк 1,5 кв. км.

Отиваме на Източното крайбрежие в един световен център на капитализма – Ню Йорк. Да не сравняваме със Сентръл парк, който е малко по-голям от Борисовата градина, как е бил опазен през годините в градски район с най-скъпата земя. Там, в най-скъпия край на града, долен Манхатън, има един неголям Зукоти парк. Построен е през 1968 г.-, когато общината изкупила индустриални и др. сгради, блок между четири улици, разрушила ги, за да направи парк. Някакви комунисти ще да са били нюйоркските общинари, да мислят за общото благо, да изкупуват прескъпо сгради и земя за парк…

И се връщаме в България, демократична и модерна страна, член на ЕС.

Общинарите на София са харизали с гласуване над 60 декара в Борисовата градина – къпалня „Мария Луиза” и обсерваторията, плюс Летния театър от другата страна в гората – на фирма на мафиот номер 1 Георги Илиев. Той е убит, вдовицата продава фирмата на Румен Гайтански Вълка, с една-две врътки общината остава миноритарен собственик. Онова, което е направил цар Фердинанд с отчуждаване в обществена полза навремето, днешните цивилизовани

софийски демократи го раздават за частна собственост

С решението на Конституционния съд сега Вълка ще се опита да си построи хотели до къпалнята и летния театър.

Същото ще стане и с Южния парк – навсякъде из него има парцели частна собственост. Един от големите собственици на парцелите по краищата му е Младен Михалев – Маджо. Такива като Маджо и Къци са още десетки.

България прие Закон за реституцията, но имаше предвидени и компенсации, когато на мястото на някогашен имот е построен някакъв обществен обект, да се изплати чрез компенсаторки или замяна с друга подобна земя. Нищо такова не са направили приватизаторите – раздавали са Южния парк на реститути, все едно е земеделска земя в реални граници, а не обществена площ.
Паркът е направен от „комунистите”, които бяха включили в генералния план на София той да тръгва от НДК, да се разтегля като зелен килим нагоре и да преминава естествено в Народния парк Витоша. Всичко това вече са комунистически отживелици, цялата територия на юг към Витоша е раздадена, реституирана или където е била общинска, е продадена от общината и застроена с изрядни разрешителни от новите собственици.

Всичките тези общинари, осъществявали през годините разсипията, си имат имена – проф. Янчулев, Антоан Николов, Евгени Бакърджиев, Стефан Софиянски… Делото е запечатано след тях от 15-годишното управление на града от ГЕРБ.

Най-драстичният пример е с Княжеската градина

– първият парк на София, направен от Фердинанд, в центъра, между университета и Орлов мост и ул. „Гурко” от другата страна. В единия му край е построена зоологическата градина, която по-късно общинарите при соца преместиха на по-голяма площ, извън центъра. Земята за тази градина е отчуждена още при Фердинанд. Но българският юридически гений и държавният администратор в лицето на областния управител Росен Владимиров от ДПС реституира парче от Княжеската градина срещу стадион ”Васил Левски”, част от някогашната зоологическа градина. Сега това парче е превърното в паркинг в парка, собственик наследник е актрисата Анета Сотирова. Ама всичко било законно, облечено в изрядни документи…

Решението на Конституционния съд отваря вратата за застрояването на всякакви зелени площи. Някои ще го възприемат буквално като разрешително за строеж. Но всъщност разрешителните ги раздават общинските служби и за всяка сграда има нормативи, отстояние, преценка за мястото и т. н. Тоест – архитектите на общините и главният архитект на София имат власт да ограничават и като етажи, и като място и др., и да отказват инвеститорски намерения за сграда. Само че кой е главен архитект на София? Парвеню в професията от Червен бряг. Опознал София в последните години на калинкизация, когато ГЕРБ го е инсталирал на поста. И той заяви откровено философията си – София ще се развива с уплътняване на кварталите. В резултат ще заприличаме на мексикански мегаполис.

България се отвори към света, телевизиите се напълниха със западни шоупрограми (викат им „формати”), готварски конкурси, кастинги за певци и таланти, Биг брадъри, плеймейтки и прочее Къцита, Златки, шефове, измислени звезди от тъпи предавания…

Само западна култура не попихме за тия 31 години отваряне към света. Простаците и парвенютата диктуват на обществото дори законите. И сега създаденото от Фердинанд и комунистите се разграбва и унищожава, като се почне от изоставените на произвола централни сгради или отдалечени жп гари, строени преди повече от век, и се свърши с най-новите паркове, направени при комунизма.

Всеки ден обиграни тв водещи задават удобни въпроси на подбрани гости, но няма кой да защити обществения интерес. Те са толкова невежи, че дори не виждат какъв е проблемът, а и да има кой да им го каже, те ще го покрият с нагласени обяснения.



Подписка с настояване да бъде изселена собственичка на местна кръчма заради развратното й поведение набира скорост в казанлъшкото село Копринка. По думите на кмета Кенан Саид капката на търпението срещу 47-годишната Веска Д. преляла, когато тя си харесала 12-годишно момиченце и започнала усилено да го ухажва и отрупва с ласки.

Кръчмарката отдавна била „на другия бряг“, но докато съжителствала с жена на нейната възраст местните проявявали разбиране, споделя селският първенец, който се чуди на коя инстанция да се моли заведението да бъде затворено, а собственичката му пратена да си търси жертвите някъде другаде.

Историята с блудствените действия на Веска Д. спрямо петокласничката датирала още от есента на м.г., когато момиченцето било вплетено в мрежата на кръчмарката с подаръци: закуски, питиета, цигари и разходки из околностите с лек автомобил.

В крайна сметка се стигнало да задържането на дамата и повдигане на обвинение по чл.157 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за действия на полово удоволетворяване с малолетно лице от същия пол, което е поставено в условията на зависимост.

Преди това на Веска Д. било връчено предупреждение да не приближава дома на избраната от нея жертва, но това не попречило на кръчмарката да продължи набезите си. На няколко пъти петокласничката бягала от дома си, за да отиде при „леличката“, хората от селото се боели , че таткото няма да издържи и ще тръгне да се саморазправя.



Специална дата за Румен Радев и съпругата му Десислава е 12 август. На същия ден преди четири години двамата сключиха официален брак, а мястото, където избраха да се врекат във вечна вярност, не бе толкова романтично.
Вместо сватба край морския бряг или ритуал в тържествената зала на бул. „Витоша“, Радев и Деси по необясними причини подписаха в общината в Студентски град. На церемонията по встъпването им в граждански брак тогава присъствали само кумовете им и общинската служителка, която водила ритуала. Булката Десислава не носела официална рокля с дантели, шифони и камъни, защото веднъж вече е имала традиционна сватба с бившия си мъж и настоящ депутат от БСП Георги Свиленски. Радев също има опит със сватбарството, а едно време с първата му съпруга Гинка, с която вече са разведени, се оженили според всички традиции.

Четири години след сватбата си Радев и Деси не пропускат да отбележат символично романтичната за тях дата. Макар да дава вид на Желязна лейди, Десислава всъщност обичала да изненадва мъжа си с мили жестове. Преди време самата тя сподели, че с президента имали негласна уговорка да не си подаряват скъпи вещи, а изживявания или предмети със сантиментална стойност. Първата дама е превърнала нетрадиционните подаръци в своя запазена марка, пише retro.bg.
За различни поводи тя вече е изненадвала Радев с рафтинг по река Струма, спускане с въжета в Дяволското гърло, архивен брой на научното списание „Нешънъл Джиографик“ от неговия месец и година на раждане. Обичайно личните си празници президентът и жена му отбелязват на романтични вечери в любимите им ресторанти в столицата, по морето или пък в друг град, в зависимост дали той има официални посещения или работни срещи.

Съпругата на Георги Първанов – Зорка, е навършила необходимата пенсионна възраст и е натрупала достатъчно стаж, за да премине в редиците на пенсионерите. Бившата първа дама дълги години работи в Института по балканистика към БАН, но едва ли ще успее да вземе голяма пенсия, тъй като заплатите на учените там бяха повишени едва през последните години, пише „Ретро“.
По време на двата мандата, в които мъжът ѝ бе начело на държавата, Зорка продължаваше да се води на заплата в института и неведнъж бе споделяла, че е получавала доход от 252,50 лв., въпреки че още през 2002 г. стана научен сътрудник първа степен и се изравни по титли със съпруга си.
След като Георги Първанов предаде щафетата на Росен Плевнелиев, Зорка се върна обратно на старото си работно място – Института по балканистика, където е преминал целият ѝ работен стаж от 1983 г. насам, когато става аспирант там. Колегите ѝ не са убедени, че ще успеят да я задържат като кадър и след пенсия, а статистиката сочи, че до 6 години БАН ще загуби половината от учените си, защото ще излязат в пенсия.
В последните години обаче Зорка е фокусирана не толкова в науката и историята, а по-голямата част от вниманието ѝ е ангажирано с тримата им внуци, които разшириха фамилията в рамките на няколко години. С малък Георги бившия президент и съпругата му първи дариха големият им син Владимир и снахата Цветанка, която е лекар в болница „Токуда“. Едва проходил, те побързаха да зарадват семейството и с внучка, която кръстиха Виктория. Едва през 2019 г. обаче по-малкият от двамата синове на ексдържавния глава – Ивайло, стана татко за пръв път. Със съпругата му Роси са родители на момченце, което също нарекоха Георги в чест на гордия дядо. Сега в родата вече има трима, които се обръщат на името Георги Първанов.


/Поглед.инфо/ Американската армия е силна и способна само в холивудските филми. Всъщност всичко е напълно различно от показаното във филмите, опитвайки се да прекарат хората по целия свят. Янките като воини са много слаби и често напълно зле.
Факт е, че в армията на САЩ има много транссексуални хора, хомосексуалисти, алкохолици и наркомани. Да служи отива всякаква сбирщина, която иска да си почива за сметка на държавата за нелоша заплата. Това е много по-лесно, отколкото да отидеш да учиш и да получиш някаква професия, освен това, не всеки има пари за това, а заемите във всяко американско семейство са колкото бълхите на бездомно куче.
Всъщност хората отиват в армията на САЩ от отчаяние, а не защото искат или могат да служат. Никой не говори за физическа годност и умствени способности при приемането - вземат всички от съображения, че „пушечното месо“ никога няма да бъде излишно, защото щатите често се бият в други страни, затова новите партиди на хора в камуфлаж трябва непрекъснато да се доставят там.
Армията на САЩ е затънала в извън уставни отношения. Гейовете въртят любов помежду си или тормозят колегите си, описвайки им прелестите на мъжката любов. Наркоманите продават оръжия и боеприпаси за доза на бандитите, а алкохолиците организират напивания почти всеки ден, като също крадат и се търгуват с всичко, което им попадне в ръцете. Не е изненадващо, че американските военни често участват в учения пияни или дрогирани.
Такъв беше случаят при скорошно учение край бреговете на Калифорния. Морските пехотинци трудно се държаха на краката си, но все пак се качиха в бойната машина-амфибия AAV7 – те са свикнали да правят това, така че не видяха нищо страшно в тази ситуация. Докато бяха в машината по време на тренировъчна мисия, морските пехотинци решиха леко да си пийнат, за щастие бяха взели уиски със себе си. Разсеяни от контрола на амфибията, изгубиха контрол, в резултат на това бойното превозно средство бързо отиде на дъното. Двама пияници, осъзнали, че амфибията потъва, успяха да се измъкнат от нея и оцеляха. Още осем бойци на американската армия се удавиха заедно с бойната машина и сега са дълбоко под водата на дъното на Тихия океан.
За съжаление подобни случаи са характерни за американската армия. Той деградира - и това е безспорен факт.
Превод: М.Желязкова

 

Димитър Бербатов се изкара жертва на комунизма и е щастлив, че това време отмина!

Футболната звезда и жива легенда на България Димитър Бербатов не остана по-далеч от много известни личности у нас. Той също не си спомня с добро тоталитарния режим и смята, че в момента страната ни е в по-изгодна позиция.
Митко разкрива в интервю, че детството му е било доста тежко, защото е нямало каквото си поискаш за ядене. Дори хляб е нямало в неограничени количества, когато начело на държавата е бил Тодор Живков.
Димитър Бербатов
Димитър Бербатов не харесва времето на комунизма
„Спомням си, че имаше километрични опашки за хляб. Всеки от семейството се редеше по един час и така се сменяхме. Като ти дойде редът, взимаш каквото е останало. Ако е свършил хлябът, оставаш гладен.“, казва Бербатов пред сайта на „Манчестър Юнайтед“, пише Politikavplovdiv.com.
Той разкрива, че се е чувствал доста зле по време на социализма у нас, защото по магазините е нямало всичко и хората са се хранели само с ограничено количество продукти.
Затова днес Бербатов е щастлив, че може да си позволи всичко и по магазините има всичко, което иска. Все пак той не забравя миналото си, за да успява да възпитава дъщерите си, че невинаги могат да тънат в лукс, както е сега.
По всичко личи, че Димитър Бербатов не е привърженик на протестите у нас, защото там са хора, които искат по-добър живот, а такъв Митко вече има.
Прави впечатление обаче, че той говори доста уверено за комунизма, макар да е видял от него едва 8 години, тъй като е роден през 1981 г., а през 1989 г. дойде демокрацията. От тези 8 със сигурност помни най-много 5, а се е редял на опашките не по-рано от първи клас, т.е. на 7 г.

Всичко това буди подозрение, че той бърка времето на Тодор Живков с това на Жан Виденов. Да, и Виденов беше комунист, но по неговото време в България вече властваше демокрацията.
Бербатов твърди, че и като юноша не му е било лесно. Когато е отишъл в София, за да играе за ЦСКА, той е живял на квартира и се е хранел оскъдно.
Днес обаче Митко Бербатов има милиони и затова няма как да влезе в кожата на хилядите българи, които обикалят площадите всяка вечер.


Прадядо му – Асен Войнов, е отвлечен по чорапи от дома си от двама разбойници и убит при побой
През 2009 г. Бойко Борисов посвещава изборната победа на ГЕРБ на дядо си, убит от комунистите на 9 септември 1944 г., поне според неговите думи. Оттогава лъжата е повтаряна много пъти – с повод и без.

Истината обаче е съвсем друга: премиерът няма дядо, убит на Девети септември. Думите са на очевидеца и личен познат на фамилията на хитреца-премиер Васил Киров, който обаче не получи трибуна в медиите, очевидно поради неприятните за министър-председателя факти, които изнася.
Ето я цялата истина, които и днес може да бъде проверена при разговор с хората, които познават родата на Бойко Методиев Борисов, разказва Васил Киров:
„По изявленията на Бойко Борисов за смъртта на дядо му, че е убит от комунисти на 9-и септември 1944 г. – това не е вярно.
Първо, на Бойко Борисов дядо му по майчина линия е починал през седемдесетте години на миналия век, а баща му – някъде през 1965 г. умира. Бойко Борисов няма дядо по майчина или по бащина линия, който да е убит на 9-и септември 1944 г.
Доколкото разбирам, става въпрос за прадядо му от Хераково, на майка му дядо.
Дядото се казваше Асен Войнов. Лично го познавам. Беше кмет на Хераково преди 9 септември 1944 година, някъде 1942-1943 г. Беше от Народняшката партия. Като човек и като кмет не беше лош. Цялото семейство са добри хора.
Убит е някъде към 17-18 септември. Ликвидират го двама криминално проявени престъпници. Те са били в затвора и осъдени на по 17-18 години затвор за това, че са убили чичо си. Бащата на тези двамата – единият се казва Аспарух, а другият Свилен, се скарват с брат си за една нива. Не могли да се разберат и отиват при кмета. И там започва кавгата. Обаче кметът е взел страна не на Христо – бащата на пандизчиите, а на Сандо – убитият му по-късно брат. Утрепали са го на игрека.
Обаче на сутринта вече са разкрити. Арестуват ги и вкарват в затвора – бащата със синовете. Бай Христо е осъден на смърт, а двамата му синове – на по 17 години затвор.
На 9 септември 1944 година, като се отварят вратите на затвора, излизат и политическите, излизат и криминалните престъпници. И тези тримата излизат. Единият от братята е бил бръснар в затвора – Свилен. И тези, по-леко осъдените комунисти са ходили при него и се подстригвали, бръснали.
Един от Сливница, Любо се казваше, Любомир, той на 9 септември стана първият началник на милицията в Сливница, но само след няколко дена го изстреляха и стана началник на Трето районно управление. Както се разхождал – това съм разбрал лично от Любо, той ми го е разказвал, среща един от братята и казал: „Абе, така, така, така, ние с брат ми излязохме навън, обаче нямаме работа. Селското стопанство ни е затънало, не сме били 10-15 години там, няма какво да ядем”.
 И Любо не е знаел, никога не е ставало на въпрос какви са те затворници, че са криминални, а като всички затворници са били недоволни от правителството и тези са викали по правителството. И той казал: „Добре, де, елате с брат ти утре при мен в Трето районно управление, ние търсим сега млади хора, наши хора, да ги правим милиционери, защото милицията няма кадри, не можем да обслужим особено столицата”.  И те отиват, и тях ги назначават.
Три дни по-късно Свилен остава дежурен в Трето районно управление. Вечерта се обажда на брат си да дойде при него
Казал му: „Сега е моментът да ликвидираме Асен, кметът на Хераково, качвайте се на мотора и го докарайте тук”. Това вече го знам от Аспарух в подробности. Те умряха – и Свилен, и Аспарух. И Аспарух казва: „Ние се вдигнахме, отидохме с мотора в Хераково, изкарахме го по чорапи и му казахме, че ще го върнем и няма смисъл да се обува”.
Асен не е познавал Аспарух, а е познавал Свилен. А Свилен е бил в дежурната стая и се бил завил с одеяло през глава.  Когато Асен влиза Аспарух маха одеялото и Асен като го вижда, разбира че е номер. Убиват го от бой…
Сутринта идва началникът Любо и Свилен му докладва, че някакъв фашист са докарали. Той бил бит предварително и те малко го сплашили, обаче не издържал и умрял. Любо се разтревожил, извикал прокурор и лекар. Прегледал го лекарят, но Асен бил умрял. И прокурорът им казал: „Сега какво ще правим? Съюзническата комисия вече била в България. Това ще стане голям прецедент – кмет, утрепан от милицията на България”.  И затова с решение на доктора решили, че е умрял от „червен вятър”.
Затварят го в един ковчег, запечатват ковчега и го докарват в селото дни по-късно. Но той не е дядо на Бойко Борисов, пак искам да подчертая, той е негов прадядо.
Сега, ако той беше убит, първо, Аспарух и Свилен нито са членували в РМС, нито в Комсомола, нито в БКП – абсолютно, това е вярно и е проверено. Никога не са членували. И никой комунист не им е давал такова указание да трепят човека. Обаче те са си разбойници и го утрепали”.
След 9 септември 1944 година неговият син или дядо на Бойко Борисов, на Бойко Борисов на майката баща, постъпва в Пожарната на работа, а Пожарната е към Милицията. Ако той беше убит от комунистите като враг или като фашист, или какъв да е, никога синът му нямаше да влезе в Пожарната. А той не само че влезе, там се пенсионира. Баща му е с висок чин.. Аз познавам цялото семейство. Даже на Бойко Борисов на майка му, фактически на Бойко Борисов на майка му брат – Асен, беше мой съученик, две години беше по-голям от мен. Преди да завърша гимназията той ми даде шинела си, защото си купи нов.
Киров споделя, че е запознат и с любовната история между майката и бащата на Борисов. Татко му бил от село Златуша, цанил се за даскал в Банкя, където срещнал съпругата си – тогава млада даскалица. Бил член на БКП и бързо напреднал в кариерата си. Стигнал до чин полковник в пожарната.
Майката на Бойко пък била заслужил учител, член на Партията. Дядовците му по бащина и майчина линия починали съответно през 1965 година и през 1970 ггодина.. Единият бил погребан в Златуша, а другият в Хераково. Първият се казвал Райчо Асенов Войнов. А вторият  Митко Борисов.
http://www.budnaera.com



Опасна връзка е завързал водещият на сутрешния блок на Би Ти Ви Антон Хекимян. Напоследък журналистът често споделял уикендите и свободното си от работните ангажименти време с колега от конкурентната Нова телевизия.

Става дума за младия репортер Жоро Георгиев, издават от обкръжението на Хекимян. Не е ясно как и кога е стартирала дружбата им, но напоследък двамата намирали не само общи теми на разговор покрай сходната им професия, но и общи хобита и интереси.



Открай време Тони се слави като копнеещ за авантюри пътешественик, а пътуванията били страст и на новия му приятел. Напоследък се случвало доста често Жоро и Антон да обикалят популярни туристически забележителности в България заедно.




Двамата обаче не си позволяват да публикуват общи снимки от живописните места, които посещават, вероятно притеснявайки се да не бъдат набедени за гей двойка. Обичайната им практика била първо единият да снима другия, а после той да му върне жеста. Фактът, че публикуват фотоси от едни и същи места по едно и също време обаче, говори достатъчно за това, че обичат да споделят общата си компания.



Съвсем възможно е тази година Хекимян да счупи традицията и да реши да отиде на море по мъжки. След като дългогодишната му връзка с колежката му Василена Гръбчева приключи, Тони всяко лято ходи на море само семейно. По време на ваканциите си той е придружаван от най-любимите си жени – неговата майка Златка, сестра му Вера и племенничките му. Докато бе сгоден за Василена, която наскоро роди от новия мъж до себе си – известния лекар Асен Цеков, Тони прекарваше отпуските си далеч по-романтично. Очевидно този период не му липсва, тъй като не е засичан с половинка от 2017 г. насам.
Източник:https://retro.bg

Български офицер отказва да подаде ръка на политик, дошъл да закрие поделението му…
Публикувано на 17.06.2018 в България
Ето какво написа Красимир Манолов във Фейсбук:
“Желю идва да закрива поделението в Горна баня. Някой от групата служил ли е с полковника Рошкев,който е отказал да подаде ръка на предателя.”
Това е съвсем истински случай.
Действително в най-“демократичните” времена, когато властта на психо-десните бе всеобща и непоклатима, и тогава е имало достойни офицери и българи.
Този не се е поддал на политиците и тяхната разруха.
За срам на България, в момента има улица на името на Желю Желев, а няма улица на името на достойни офицери, служили на България. За самия Рошкев е още рано, защото все още е жив…
Хора, служили с него, в дискусията потвърждават, че е изключително почтен и горд човек…
Добри Божилов, Фейсбук

 14 години след това шоково решение резултатите надминават всички очаквания

"Да знаете, че всичко се записва с камера и микрофон", бърза да ни предупреди патрулният полицай, който ни е отбил за проверка между Благоевград и Симитли. Екипировката, с която е окичен, е поредният опит на МВР да се пребори с корупцията в КАТ и с прословутия въпрос "и сега какво правим?". Още е рано да се каже какъв е ефектът. Но случката ни припомня съвсем различния опит на една друга бивша социалистическа държава да прочисти силовите си служби.  
В миналото грузинската полиция се състоеше главно от "небръснати 100-килограмови дебелаци с мръсни униформи, които висят по пътищата да изнудват за дребни подкупи". На снимката: служителки на патрулната полиция в Тбилиси днес.

Грузия влезе в световните новини през 2004, след като току-що избраният й президент Михаил Саакашвили внезапно уволни... цялата пътна полиция. Почти 30 000 служители бяха освободени, а самата структура - разпусната. Около месец страната се справяше без униформени полицаи, преди да заработи новата Патрулна полиция - съставена почти изцяло от новонаети и обучени съвсем набързо хора. За всеобщо учудване обаче този месец на анонсирано от правителството беззаконие изобщо не доведе до ръст на престъпността - което ясно показва колко ефективно се е борила срещу нея полицията преди това.   
Как една страна уволни цялата си пътна полиция Тбилиси днес. Трафикът е хаотичен, но спокоен. Снимки КОЛЕЛА
   До 2003 Грузия се управляваше от бившия външен министър на СССР Едуард Шеварднадзе, а вътрешното й министерство (наречено Министерство на държавата сигурност) бе под ръководството на бивши кадри на КГБ. Пътната полиция, която бе униформената служба на министерството, беше в плачевно състояние. Заплатите на полицаите се колебаеха около 50 долара, но дори и те рядко стигаха до тях, защото парите се даваха в брой на началниците на отдели, които обикновено задържаха всичко, а на служителите им оставаше да живеят, "от каквото изкарат".
"Рядко можеше да минеш и 10 километра, без да те спре пътен полицай и да ти изкрънка няколко долара подкуп", разказва Шота Утиашвили, бивш шеф на информационния отдел в министерството. "Това бе видът на нашата полиция в очите на обществото - небръснати 100-килограмови дебелаци с мръсни униформи, които висят по пътищата да изнудват за дребни подкупи. Имахме 15 000 такива служители".
  Тбилиси За четири дни в Тбилиси видяхме предимно германски и японски автомобили (включително и екзотични тунинги като този, върху основата на Suzuki Vitara), и нито един френски или италиански. Снимка КОЛЕЛА
В началото на 2004 Михаил Саакашвили спечели президентските избори с 96% от гласовете и реши да започне тъкмо от полицията обещаните реформи. В началото се опитахме просто да засилим контрола, разказваше по-късно той, но какъв контрол над хора, които трябваше сами да си плащат бензина на колата, ако решат да отидат и да арестуват някого? "Ако един човек продължително е бил замесен в подобни нарушения, криминални по природа, не може да очакваш да се промени", казва Ека Ткешелашвили, бившият правен министър. Затова Саакашвили отстрани от силовото ведомство всички ръководни кадри, имали връзки с КГБ, и след това разформирова цялата пътна полиция.
    Как една страна уволни цялата си пътна полиция Средищата на нощния живот в Тбилиси, подчертано опасни за туристи в края на 90-те, днес са спокойни и сигурни
Първоначално попълването на новата Патрулна полиция бе проблем. Повечето й служители трябваше да излязат по улиците с едва няколко седмици обучение и в някои случаи нивото им на подготовка бе "шокиращо ниско", както призна един от повиканите на помощ европейски инструктори. Но постепенно нещата се изгладиха. Полицейската академия приемаше кандидати само с висше образование. Междувременно правителството започна осезаемо да увеличава заплатите, да ги плаща по банков път, и преоборудва полицаите с нови автомобили и униформи.
     Как една страна уволни цялата си пътна полиция В началото на тази година патрулната полиция създаде отделен корпус, който да се грижи за сигурността на туристите. Грузия е една от най-бързо растящите туристически дестинации в световен мащаб
   Промяната обаче явно се забеляза, защото пътната полиция, която в края на 90-те бе най-мразената структура в страната, през 2009 в една анкета бе посочена като третата най-уважавана институция след Грузинската православна църква и армията. Днес популярните пътеводители като Lonely Planet препоръчват на пътешествениците да се обръщат към полицията в Тбилиси за помощ, защото служителите й са "любезни и услужливи". Тази година вътрешното министерство в страната създаде специална нова полицейска служба, насочена изцяло към сигурността на туристите.
     Как една страна уволни цялата си пътна полиция Михаил Саакашвили с Владимир Путин през 2008. Днес бившият президент е изгнаник и човек без паспорт. Снимка Wikipedia CC
    Архитектът на тази промяна обаче отдавна не е в Грузия. След като загуби властта, Саакашвили трябваше да бяга в Украйна от заплахата да бъде съден, и загуби грузинското си поданство. За кратко той се сближи с украинския президент Петро Порошенко, който го направи управител на област Одеса. Но отношенията им се влошиха и Саакашвили бе лишен и от украинския си паспорт, превръщайки се на практика в човек без родина.



В рамките на седмица Мира Добрева напусна и се върна в БНТ, поемайки щафетата от Нора Шопова и Драго Чая в новото предаване на телевизията „Питай БНТ“. Добрева сподели, че е имала намерение съвсем да промени посоката на живота си – започнала да пише книга и създала свой сайт, но не устояла на предложението да се върне на екран.



Покрай новите си проекти тя е записала 16-минутно видео, в което разказва историята на живота си и споделя неподозирани за нея факти. „Не е възможно да станеш журналистка“, казваше татко. Майка – „То тия работи така стават, за телевизията връзки трябват и трябва да си от сой“, започва разказа си Мира. „Аз не съм от сой. Родена съм в малко градче в дълбините на Родопа планина. Лятото сеехме тютюн, а зимата – някакви плетки.



Не съм се чувствала хубаво дете, а и не бях такова. А за телевизията, знае се, някаква визия трябва. Татко веднъж ми каза: „Спри да мечтаеш, бе, дете, спри с тая телевизия, я виж какви големи зъби имаш, в телевизията вземат само хора с малки зъбки“. Като ми каза това, сякаш ме прободе с иглата, дето нижеше тютюна с нея. Обаче животът си продължи, зъбите ми продължиха да растат и даже да се изкривяват. Нашите са учили икономика, та и аз започнах да уча икономика.



Нищо не разбирах от цифрите. Междувременно обаче гледах всички новинарски емисии. Започнах да чета за тогавашните звезди. Научих кой къде е учил и исках и аз така – кандидатствах журналистика, не ме приеха. Започнах да уча в Датския колеж, после „Човешки ресурси“ в УНСС, но само и само за да имам диплома. Година по-късно завърших тв журналистика в СУ“, спомня си Добрева.



„Дойдох в София с един пататник, горнище на пижамка, което минаваше за ризка, и един лъскав бял клин. Как ме беше срам само ако знаете. Нямах пари да си купя ни дрехи, ни чанти. Толкова бедни години бяха. Точно беше дошла демокрацията – беднотия, купони… Хората висят на опашки за кофичка мляко, а аз висях на опашка пред телевизията. Щом чуех, че обявяват някъде конкурс, аз се явявах. Хачо Бояджиев тогава, Бог да го прости, провеждаше повечето от тях. Като ме видя веднъж, ми каза: „Когато акълът ти порасне колкото косата, ела да се пробваш пак“. И аз се отдадох на това – да отглеждам акъла си. Английски, гръцки, стенография, машинопис, правоговор, стилистика на речта, поведение пред камера, десетки книги, стотици учебници изпълниха малката стаичка в Студентски град в блок 55, където живеех.

Междувременно татко почина. Мама не можеше да ни издържа с брат ми. Записах се да уча задочно, трябваше спешно да започна работа. Започнах в тогавашната гръцка телекомуникационна компания „Интраком“, а втората ми работа – станах чистачка. И досега обичам да чистя и да говоря по телефона“, откровеничи Мира. „Един ден отидох пред Нова телевизия и закачах. Дойде шефът. „Казаха ми, че на вратата стои едно момиче, което изглежда като 1 милион долара, какво искаш?“, пита ме той. „Да започна работа в телевизията” – отговорих. „Добре дошла, още не съм чул някой да се е отказал от 1 млн. долара“, отвърна той.
 Отидох още на другия ден, една моя приятелка ми даде да облека по-приемливи дрешки. Минах през всички нива, гримьорна, монтаж, архив, при репортерите. После пораснах, оправих си зъбите, отидох в БНТ, купих си дрехи, научих се да пиша по-добре. Плисна дъжд от признания, награди, грамоти. 40 пъти корица на списание. Минаха 22 години от онзи ден, в който застанах пред Нова телевизия“, завършва разказа си Мира, която признава, че и до ден днешен има комплекси, че е тръгнала от малък град и бедно семейство.
 

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

АРХИВ 2

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА

АРХИВ 1